Отстраниха трошляка, отместиха настрани няколко големи камъка и решиха къде да направят скривалищата. С напредването на деня Джондалар си помисли, че Айла изглежда необичайно тиха и самовглъбена и се зачуди дали не е заради нещо, което той е казал или направил. Може би не трябваше да се показва толкова нетърпелив. Трудно му беше да повярва, че тя е готова за него всеки път, когато я поиска.
Знаеше, че много жени се държаха на положение и караха мъжа да се потруди за своите Удоволствия, макар те също да ги харесваха. За него това рядко представляваше проблем, но се бе научил да не изглежда твърде нетърпелив. За жената предизвикателството беше по-голямо, ако мъжът изглеждаше малко сдържан.
Когато започнаха да пренасят запасената храна в дъното на пещерата, Айла придоби още по-резервиран вид, често скланяше глава и коленичеше за лека почивка, преди да вдигне някой увит в рунтава кожа пакет изсушено месо или някоя кошница с корени. Когато започнаха да правят кръгчета до брега, за да донесат повече камъни, които да натрупат около зимните си запаси, Айла вече изглеждаше забележимо разстроена. Джондалар бе сигурен, че вината е негова, но не знаеше какво е направил. Беше късен следобед, когато я видя ядосано да се опитва да повдигне един прекалено тежък за нея камък.
— Тоя камък не ни трябва, Айла. Мисля, че можем да си починем. Топло е, а сме работили цял ден. Хайде да поплуваме.
Тя престана да дърпа камъка, отметна косата от очите си, развърза възела на ремъка и когато наметалото и падна, свали амулета си. Джондалар усети познатото размърдване в слабините си. Всеки пък щом видеше тялото и, ставаше така. Движи се като лъв, помисли, възхищавайки се на нейната лъскава, жилеста грация, когато тя се затича към водата. Сне набедрената си препаска и се втурна след нея.
Тя така силно бъхтеше срещу течението, че Джондалар реши да изчака, докато се върне надолу, и да я остави да изразходва част от раздразнението си. Когато я настигна, тя се бе отпуснала по течението и не изглеждаше по-отпусната. Щом пак се обърна да заплува, той прокара ръка по извивката на гърба и от рамото през вдлъбнатината на талията до гладките закръглени хълбоци.
Тя се стрелна пред него, излезе от водата и докато той изджапа на брега, вече бе сложила амулета си и посягаше за наметалото.
— Айла, какво не правя както трябва? — попита той, като застана вир вода пред нея.
— Не си ти. Аз съм тази, която не прави нещата както трябва.
— Нищо лошо не си направила.
— Не е така. Цял ден се опитвам да те окуража, но ти не разбираш жестовете на Клана.
Когато Айла за пръв път бе станала жена, Иза и бе обяснила не само как да се грижи за себе си, когато кърви и как да се почиства, след като е била с мъж, но и жестовете и позите, които биха окуражили някой мъж да и даде сигнала, макар да се съмняваше, че тя се нуждае от тази информация. Едва ли мъжете от Клана щяха да я намерят привлекателна, каквито и жестове да използваше.
— Знам, че когато ме пипаш по определен начин или слагаш устата си върху моята, това е твоят сигнал, но не знам как да те окуража — продължи тя.
— Айла, единственото, което трябва да направиш, за да ме окуражиш, е да си тук.
— Нямам това предвид — каза тя. — Не зная как да ти кажа, когато искам да правиш Удоволствия с мен. Не знам начините… Ти каза, че някои жени знаят как да окуражат мъжа.
— О, Айла, това ли те тревожи? Искаш да научиш как да ме окуражаваш?
Тя кимна и сведе глава, обхваната от смущения. Жените от Клана не бяха така безцеремонни. Те показваха желанието си за някой мъж с изключителна скромност, сякаш едва можеха да понесат гледката на така изключително мъжествен индивид. И все пак със престорено скромни погледи и невинни пози, които напомняха позицията, която трябваше да заеме жената, му даваха да разбере, че той е неустоим.
— Виж как си ме окуражила, жено — рече той, знаейки, че докато са разговаряли, е получил ерекция. Не можеше да се сдържи, а не можеше и да я скрие. Като го видя тъй несъмнено окуражен, жената, без да иска, се усмихна.
— Айла — рече той, като я вдигна на ръце, — не знаеш ли, че ме окуражаваш просто с това, че си жива?