Той я понесе през брега към пътеката.
— Имаш ли някаква представа колко ме окуражава само като те погледна? Още първия път, когато те видя, те поисках — той продължи по пътеката с твърде изненаданата Айла. — Ти си до такава степен жена, че нямаш нужда да знаеш начини за окуражаване, няма нужда нищо да учиш. Всичко, което правиш, ме кара да те искам повече.
Стигнаха до входа.
— Ако ме искаш, трябва само да ми кажеш или по-добре да направиш така — и той я целуна.
Отнесе я в пещерата и я положи върху леглото от кожи. Сетне пак я целуна с отворена уста и леко опитващ език. Тя усети помежду им неговата гореща и твърда мъжественост. Тогава той седна със закачлива усмивка на лицето.
— Казваш, че цял ден си опитвала. Защо си мислиш, че не си ме окуражавала? — рече той. Сетне направи нещо съвършено неочаквано, един жест.
Очите и се ококориха от изненада.
— Джондалар! Това е… това е сигналът!
— Ако смяташ да ми правиш сигналите на твоя Клан, мисля, че ще е справедливо да ти отвръщам със същото.
— Но… аз… — думите и се губеха, но не и действията. Стана, обърна се, смъкна се на колене, като ги разтвори широко, и се подложи.
Той беше замислил сигнала като шега, не очакваше, че ще бъде стимулиран тъй бързо. Обаче не можеше да устои на вида на кръглите и твърди хълбоци и оголения и женски отвор — тъмно розов и приканващ. Преди да разбере, бе застанал на колене зад нея и влизаше в топлите и пулсиращи дълбини.
От мига, в който зае позата, мислите и се изпълниха със спомени за Брод. За пръв път би отказала на Джондалар, ако можеше. Но колкото и силни да бяха отблъскващите асоциации, по-раншното и възпитание да се подчинява на сигнала бе по-силно.
Той я яхна и се хвърли напред. Тя усети Джондалар да я изпълва и извика от неочаквано удоволствие. Позата я накара да почувства натиска на нови места, а когато той се дръпна назад, търкането я възбуди по нов начин. Когато той се гмурна отново, тя се подаде назад, за да го посрещне. Докато той се извисяваше над нея, като помпаше и се напъваше, тя внезапно се сети за Уини и за червеникавокафявия и жребец. Мисълта донесе тръпка на възхитителна топлина и пулсиращо, смъдящо придърпване. Тя се повдигаше и буташе назад, съобразявайки се с неговия ритъм, като стенеше и пищеше.
Напрежението бързо се покачваше, нейните действия и неговото желание го докараха по-бързо.
— Айла! О, жено — извика той. — Красива, дива жена — пъшкаше той и ръгаше, и ръгаше и пак ръгаше. Хвана хълбоците и, придърпа я към себе си и когато я изпълни, тя се бутна назад да го посрещне, докато той се изливаше в нея с тръпка на удоволствие.
Стояха миг така, треперейки, а главата на Айла висеше надолу. После, като я взе със себе си, той се претърколи настрани и двамата легнаха неподвижни. Гърбът и се бе прилепил към него и с мъжествеността си все още в нея, той се уви около тялото и и се пресегна да зашепи гърдата и.
— Трябва да призная — рече след малко, — че тоя сигнал не е чак толкова лош — потри нос в тила и и се насочи към ухото и.
— Отначало не бях сигурна, но с теб, Джондалар, всичко е както трябва. Всичко е Удоволствие — каза тя, като се сгуши по-плътно в него.
— Джондалар, какво гледаш? — викна Айла надолу от площадката.
— Опитвах се да видя дали мога да намеря още огнени камъни.
— Аз почти не съм нащърбила първия, който започнах да използвам. Той ще изтрае дълго време, нямаме нужда от повече.
— Знам, но видях един и си помислих да видя колко още мога да намеря. Готови ли сме?
— Не мога да измисля нищо друго, от което да се нуждаем. Не можем да стоим много дълго, през този сезон времето се променя много бързо. Сутринта може да е горещо, а вечерта да има виелица — каза тя, слизайки по пътеката.
Джондалар сложи новите камъни в торбичката си, огледа се още веднъж и погледна към жената. После пак погледна към нея.
— Айла! Какво си облякла?
— Не ти ли харесва?
— Харесва ми! Откъде ги взе?
— Направих ги, когато правех твоите дрехи. Копирах твоите, така че да ми станат, но не бях сигурна дали ще мога да ги нося. Мислех, че може би са нещо, което само мъж може да носи. И не знаех как да сложа синци на ризата. Наред ли е?
— Така ми се струва. Не си спомням женските дрехи да се различават много. Може би ризата е малко по-дълга, а украшенията са по-различни. Това е облекло на Мамутои. Аз загубих моето, когато стигнахме края на Великата майка река. На теб ти стои чудесно, Айла, и аз мисля, че ще ти хареса още повече. Когато застудее, ще забележиш колко е топло и удобно.
— Радвам се, че го харесваш. Исках да се облека… по твоя начин.