Бяха пътували половин лунен цикъл, когато поредният ден осъмна топъл и необичайно спокоен. Вървяха по-голямата част от сутринта и когато в далечината видяха едно възвишение с намек за зеленина, яхнаха коня. Подтикван от близостта и топлината на Айла, той пъхна ръката си под туниката и, за да я гали. Изкачиха хълма и погледнаха приятната, напоявана от голяма река долина под тях. Стигнаха до водата, когато слънцето беше високо.
— На север или на юг да тръгнем, Джондалар?
— Хайде на никъде да не тръгваме. Дай да си направим бивак — каза той.
Тя започна да възразява само защото не бе свикнала да спира толкова рано без някаква причина. Сетне, когато Джондалар гризна врата и и внимателно стисна зърното и, реши, че нямат никакви причини да продължат и е предостатъчно, за да спрат.
— Добре, да направим бивак — рече тя. Прехвърли крак и се плъзна долу. Той слезе от коня и и помогна да свали товарните кошове от Уини, та конят да може да си почине и попасе. После я прегърна и я целуна, като пак посегна под туниката и.
— Защо не ме оставиш да я сваля? — попита тя.
Той се усмихна, а тя изхлузи туниката си през глава, развърза поясния възел на долната си дреха и прекрачи през нея. Докато сваляше туниката си през глава, я чу да се смее. Когато погледна, бе изчезнала. Тя се засмя отново, сетне скочи в реката.
— Реших да поплувам — каза.
Той се ухили, свали панталоните си и я последва. Реката бе дълбока и студена, а течението — бързо, но тя плуваше нагоре тъй бързо, че с мъка я настигна. Сграбчи я и, газейки във водата, я целуна. Тя се измъкна от ръцете му и със смях се втурна към брега.
Той тръгна след нея, но докато стигне брега, тя бе хукнала нагоре по долината. Побягна след нея и точно като се пресягаше да я хване, отново му се изплъзна. Подгони я пак с всички сили и накрая я хвана през кръста.
— Този път, жено, няма да ми избягаш — каза той, като я придърпа към себе си. — Ще ме изтощиш да те преследвам и няма да мога да ти дам Удоволствия, — рече, доволен от нейната игривост.
— Не искам ти да ми даваш Удоволствия — каза тя. Ченето му увисна и бръчки прерязаха челото му.
— Не искаш аз да… — и я пусна.
— Искам аз да ти дам Удоволствия. Сърцето му отново започна да бие.
— Ти наистина ми даваш Удоволствия, Айла — рече, като я пое отново в прегръдките си.
— Зная, че ти е приятно да ми даваш Удоволствия, не това имах предвид — очите и бяха сериозни. — Искам да се науча да те удовлетворявам, Джондалар.
Той не можа да и устои. Като я прегърна по-силно, мъжествеността му твърдо застана помежду им и той я целуна, сякаш не можеше да и се насити. Тя го целуна в замяна, следвайки примера му. Двамата удължиха целувката, като се вкусваха, докосваха, изследваха един друг.
— Ще ти покажа как да ме удовлетвориш, Айла — рече той и като я хвана за ръката, намери ивица зелена трева близо до водата. Когато легнаха, той пак я целуна, сетне се протегна към ухото и и я целуна по врата, като същевременно я бутна назад. Ръката му вече бе на гърдата и и той протягаше език към нея, когато тя седна.
— Искам аз да ти давам Удоволствия — каза.
— Айла, за мен е тъй приятно да ти давам Удоволствия, не знам как би могла да ме удовлетвориш още повече.
— А по-малко ли ще те удовлетворя? — попита. Джондалар отметна глава назад, засмя се и я прегърна.
Тя се усмихна, неуверена какво така го е зарадвало.
— Не мисля, че каквото и да направиш, ще ми бъде по-малко приятно — сетне, гледайки я с трептящо сините си очи, рече:
— Обичам те, жено.
— Обичам те, Джондалар. Чувствам любовта, когато се усмихваш така с очите си, и толкова много, когато се смееш. Никой в Клана не се смееше и не обичаха аз да се смея. Не искам никога да живея с хора, които няма да ми дават да се усмихвам или смея.
— Ти трябва да се усмихваш, Айла, и да се смееш. Имаш красива усмивка — тя не успя да не се усмихне при тези думи. — Айла, о, Айла — рече той, като зарови лице в шията и и почна да я гали.
— Джондалар, обичам, когато ме докосваш и целуваш врата ми, но искам да знам ти какво харесваш.
Той се ухили насила.
— Не мога да се сдържа, ти ме „окуражаваш“ прекалено много. Какво харесваш, Айла? Прави това, което ти е приятно.
— Ще ти хареса ли?
— Опитай.
Тя го бутна назад, сетне се приведе да го целуне, като отвори уста и използва езика си. Той и отговори, но се сдържаше. После тя целуна врата му, прокарвайки леко език. Усети го леко да протръпва и го погледна, очаквайки потвърждение.
— Харесва ли ти?
— Да, Айла, харесва ми.
Наистина му харесваше. Възможността да се отпусне под плахите и опити го възбуждаше повече, отколкото бе мислил. Леките и целувки го изгаряха. Тя бе несигурна в себе си, неопитна като младо момиче, което е стигнало пубертета, но още не е имало Първи обряд, а нито едно от тях не бе било по-желано. Възбудителната сила на подобни нежни целувки бе по-голяма, отколкото на най-пламенните и чувствителни милувки на по-опитните жени, защото бяха забранени.