Когато се събудиха, в лагера витаеше атмосфера на очакване. В средата на утрото пристигна голяма група, приветствана с викове. Издигнаха палатки, в които отседнаха мъже, жени и деца, и спартанският лагер на двамата мъже започна да придобива облика на Лятно събиране. Джондалар и Тонолан гледаха с интерес как се изгражда една обширна кръгла конструкция с отвесни, покрити с кожи стени и наклонен плетен покрив. Различните и елементи бяха предварително сглобени и тя бе издигната с изненадваща бързина. Вътре бяха внесени вързопи и покрити кошници.
Работата временно затихна при приготвянето на храната. Следобед около голямата кръгла постройка започна да се събира тълпа. Точно пред отвора и докараха дървото на старата жена и го застлаха с кожената покривка. Когато тя се появи, тълпата утихна и оформи кръг около нея, като остави празно мястото в средата. Джондалар и Тонолан видяха, че тя говори с един човек и сочи към тях.
— Може би пак иска да покаже колко много я искаш — присмя се Тонолан, когато мъжът махна.
— Първо ще трябва да ме убият!
— Искаш да кажеш, че не умираш да легнеш с тая красавица? — попита Тонолан с широко отворени невинни очи. — Вчера не изглеждаше така — и пак започна да се смее. Джондалар се обърна и тръгна към групата.
Отведоха ги в центъра и тя им махна да седнат пред нея.
— Зел-ан-дон-йее? — рече старата жена на Джондалар.
— Да — кимна той. — Аз съм Джондалар от Зеландонии. Тя потупа рамото на стария мъж до нея.
— Аз… Тамен — каза той и последваха няколко думи, които Джондалар не разбра, …Хадумаи. Дълго време… Тамен… — друга непозната дума. — запад… Зеландонии.
Джондалар се напрегна и изведнъж осъзна, че разбира някои от словата на мъжа.
— Твоето име е Тамен, нещо за Хадумаи. Дълго време… Преди много време ти… запад… правил си Пътешествие? До Зеландонии? Можеш ли да говориш зеландонски? — попита възбудено.
— Пътешествие, да — рече мъжът. — Не говори… дълго време.
Старата жена хвана ръката на мъжа и нещо му каза. Той се обърна към братята.
— Хадума — и я посочи, — Майка… — Тамен се поколеба, после посочи всички с един мах на ръката.
— Искаш да кажеш като Зеландони — Тази, която служи на Майката?
Другият поклати глава.
— Хадума… Майка… — помисли малко, махна на няколко души и ги подреди един до друг пред себе си. — Хадума… майка…майка… майка… майка — каза, сочейки първо нея, после себе си, а след туй всеки един от редицата.
Джондалар разгледа хората, опитвайки се да проумее смисъла на демонстрацията. Тамен беше стар, но не колкото Хадума. Мъжът до него бе малко над средна възраст. От другата му страна стоеше по-млада жена, която държеше ръката на едно дете. Изведнъж Джондалар направи връзката.
— Да не искаш да кажеш, че Хадума е пет пъти майка на майка? — вдигна ръка и разпери петте си пръста. — Майка на пет поколения? — рече със страхопочитание.
Мъжът кимна енергично.
— Да, майка на майка… пет… поколения — каза, сочейки поотделно всеки от избраните.
— Велика Майка! Знаеш ли колко трябва да е стара? — каза Джондалар на брат си.
— Велика майка, да — заяви Тамен. — Хадума… майка, — и потупа стомаха си.
— Деца?
— Деца — кимна. — Хадума майка на деца… — той започна да чертае кръгове в прахта.
— Едно, две, три… — Джондалар изричаше думите за броене с всеки нов кръг. — …Шестнадесет! Хадума е родила шестнадесет деца?
Тамен кимна и пак посочи драсканиците на земята. — Много син… много… момиче? — и поклати колебливо глава.
— Дъщери? — подсказа Джондалар. Тамен просия.
— Много дъщери… — помисли за миг. — Живи… всички живи. Всички… много деца — вдигна едната си ръка и един пръст. — Шест Пещери… Хадумаи.
— Нищо чудно, че бяха готови да ни убият, само да я бяхме погледнали накриво — рече Тонолан. — Тя е майка на всички тях, истинска Първа Майка!
Джондалар бе впечатлен, но още повече озадачен.
— Аз съм честит, че познавам Хадума, но не разбирам защо ни задържахте? И защо тя дойде тук?
Старият мъж посочи съхнещото на кордите месо, а сетне към младия мъж, който ги бе задържал отначало.
— Джерен… лови. Джерен прави… — Тамен нарисува на земята кръг с две разтварящи се линии, които излизаха от малкото незатворено пространство като широко V.
— Зеландонии мъж прави… прави бяга… — замисли се за дълго, усмихна се и каза: