— Прави бяга кон.
— Ето какво било! — рече Тонолан. — Те сигурно са изградили клопка и са чакали стадото да дойде по-близо. Ние сме го прогонили.
— Ясно ми е защо той беше ядосан — каза Джондалар на Тамен, — но ние не знаехме, че сме във вашите ловни земи. Щяхме да останем и да ловуваме, за да ви възмездим. И все пак не може така да се държи с Посетители. Не разбира ли обичаите за преминаване на тези, които са на Пътешествие? — изля той яда си.
Старият човек не разбра всичко, но все пак достатъчно, за да схване смисъла.
— Няма много Посетители. Няма… запад… дълго време. Обичаи… забрави.
— Добре, трябва да му ги напомниш. Ти си бил на Пътешествие, а и той може би някой ден ще поиска да направи — Джондалар бе все още раздразнен от начина, по който се бяха отнесли с тях, но не искаше да го прави на въпрос. Не бе сигурен какво става и не желаеше да ги засегне наистина. — Защо дойде Хадума? Как можете да и позволявате да пътува толкова на нейната възраст? Тамен се усмихна.
— Не… позволява Хадума. Хадума казва. Джерен… намира дюмаи. Лош… лош късмет? — Джондалар кимна, за да потвърди, че думата е правилна, но не можа да разбере какво се опитва да каже Тамен. — Джерен дава… мъж… бегач. Казва Хадума прави лош късмет отива. Хадума идва.
— Дюмаи? Дюмаи? Искаш да кажеш моята дойни? — Джондалар извади каменната фигурка от торбичката си. Хората наоколо ахнаха и се дръпнаха назад, като видяха какво държи. В тълпата се надигна гневно мърморене, но Хадума им каза нещо и те замлъкнаха.
— Но този донии е добър късмет! — запротестира Джондалар.
— Добър късмет… жена, да. Мъж, — Тамен порови в паметта си за думата — светотатство.
Джондалар седна изумен.
— Но ако е добър късмет за жена, защо тя я хвърли? — той направи яростен жест, сякаш щеше да хвърли статуетката на земята, и предизвика тревожни възклицания. Хадума продума на стария мъж.
— Хадума… дълго време живее… голям късмет. Голям… магия. Хадума казва ми Зеландонии… обичаи. Казва Зеландонии мъж не Хадумаи… Хадума казва Зеландонии мъж лош?
Джондалар завъртя глава. Тонолан се обади:
— Мисля, че иска да каже, че те е изпитвала. Тя знае, че обичаите не са еднакви и е искала да види как ще реагираш, когато поругае…
— Поругае, да — намеси се Тамен, като чу думата. — Хадума знае не всички мъж добър мъж. Иска знае Зеландонии мъж поругае Майката.
— Слушай, това е много специална донии — рече Джондалар с известно негодувание. — Тя е много стара. Моята майка ми я даде, била е предавана от поколения.
— Да, да — енергично закима Тамен. — Хадума знае. Мъдра… много мъдра. Дълго време живее. Голям магия, прави лош късмет отиде. Хадума знае Зеландонии мъж добър мъж. Иска Зеландонии мъж. Иска… почете Майката.
Джондалар видя, че на Тонолановото лице се появява усмивка и се смути.
— Хадума иска — Тамен посочи към очите на Джондалар, — сини очи. Почита Майката. Зеландонии… дух прави дете, сини очи.
— Пак успя, Големи братко! — издрънка Тонолан, злорадо ухилен. — С тия твои големи сини очи. Тя е влюбена!
Той целият се тресеше, опитвайки се да задържи смеха си, защото се боеше, че може да ги обиди, но нямаше сили да спре.
— О, Майко! Не мога да изтърпя да се върна вкъщи и да им кажа. Джондалар, мъжът, когото всяка жена иска! Още ли искаш да се върнеш? За тая работа съм готов да се откажа от края на реката — той не можеше повече да говори. Сви се на две, затупа с крака по земята, сложи ръце на кръста си и се опита да не се смее много високо.
Джондалар преглътна няколко пъти.
— А-а… аз… ъ-ъ-ъ… мисли ли Хадума, че Великата майка… а-а… все още може… да я благослови с дете?
Тамен погледна шашардисан Джондалар и гърчещия се от смях Тонолан. После огромна усмивка проряза лицето му, рече нещо на старата жена и целият лагер избухна в безреден смях, като над всички се извисяваше кикотът на старата жена. С въздишка на облекчение Тонолан изрева от веселие, а от очите му рукнаха сълзи.
Джондалар не виждаше нищо смешно.
Старият мъж заклати глава, опитвайки се да проговори.
— Не, не, Зеландонии мъж — той махна някому. — Нория, Нория…
Една млада жена пристъпи напред и свенливо се усмихна на Джондалар. Бе едва отминала момичешка възраст, ала блестеше със свежата искра на новата женственост. Смехът постепенно затихна.
— Хадума голям магия — рече Тамен. — Хадума благославя. Нория пет… поколения — вдигна петте си пръста. — Нория прави дете, прави… шест поколения.
Той вдигна още един пръст.
— Хадума иска Зеландонии мъж… почита Майката… — Тамен се усмихна, като си спомни думите. — Първи обряд.
Тревогата излиня от лицето на Джондалар и наченка на усмивка повдигна кранчетата на устните му.