— Хадума благославя. Прави дух отива Нория. Нория прави… бебе, Зеландонии очи.
Джондалар избухна в смях колкото от облекчение, толкова и от удоволствие и погледна брат си. Тонолан вече не се смееше.
— Още ли искаш да идеш вкъщи и да разкажеш на всички за старата вещица, с която съм легнал? — попита и се обърна към Тамен. — Моля те, кажи на Хадума, че за мен ще бъде удоволствие да почета Майката и да споделя Първия обряд на Нория.
Топло се усмихна на младата жена, а тя му се усмихна в отговор — първоначално колебливо, но като се потопи в несъзнателното очарование на яркосините му очи, усмивката и стана по-широка.
Тамен проговори на Хадума. Тя кимна и махна на Джондалар и Тонолан да се изправят, а сетне пак огледа внимателно високия рус мъж. Топлата усмивка все още бе на лицето му и когато Хадума се взря в очите му, тихо се изхили и влезе в голямата кръгла палатка. Хората продължаваха да се смеят и да говорят за недоразумението, докато тълпата се разпръсна.
Двамата братя останаха да говорят с Тамен. Дори твърде ограничената му способност да общува с тях бе за предпочитане пред пълната.
— Кога си посетил Зеландонии? — попита Тонолан. — Помниш ли в коя Пещера си бил?
— Дълго време — каза. — Тамен млад мъж, като Зеландонии мъж.
— Тамен, това е моят брат Тонолан, а моето име е Джондалар, Джондалар от Зеландонии.
— Вие… добре дошли, Тонолан, Джондалар — старият човек се усмихна, — аз, Тамен, три поколения Хадумаи. Не говори Зеландонии дълго време. Забравя, не говори добре. Ти говори, Тамен…?
— Помни? — предположи Джондалар. Мъжът кимна. — Трето поколение? Мислех, че си син на Хадума — добави Джондалар.
— Не — поклати глава. — Иска прави Зеландонии мъж познава Хадума, майка.
— Името ми е Джондалар, Тамен.
— Джондалар — поправи се той. — Тамен не Хадума син. Хадума прави дъщеря — вдигна един пръст с въпросителен вид.
— Една дъщеря? — каза Джондалар. Тамен завъртя глава.
— Първа дъщеря?
— Да, Хадума прави първа дъщеря. Дъщеря прави първи син — той посочи себе си. — Тамен. Тамен… взима?
Джондалар кимна.
— Тамен взима майка, Нория майка.
— Мисля, че разбрах. Ти си първият син на първата дъщеря на Хадума и твоята другарка е баба на Нория.
— Баба, да. Нория прави… голяма чест Тамен… шест поколения.
— Аз също съм честит да бъда избран за Първия обряд.
— Нория прави… бебе, Зеландонии очи. Прави Хадума… щастлив — усмихна се, задето си спомни думата. — Хадума казва голям Зеландонии мъж прави… голям… здрав дух, прави здрав Хадумаи.
— Тамен — рече Джондалар и се смръщи. — Нория може да не направи бебе от моя дух, нали знаеш?
Тамен се усмихна.
— Хадума голям магия. Хадума благославя, Нория прави. Голям магия. Жена не деца. Хадума… — той посочи с пръст слабините на Джондалар.
— Докосва — подсказа му Джондалар и усети, че ушите му се затоплят.
— Хадума докосва, жена прави бебе. Жена не… мляко. Хадума докосва, жена прави мляко. Хадума прави Джондалар… голям чест. Много мъж иска Хадума докосва. Прави дълго време мъж. Прави мъж… радва? — всички се усмихнаха. — Радва жена, всичко време. Много жена, много време. Хадума голям магия — той спря и усмивката изчезна от лицето му. — Не прави Хадума… ядосан. Хадума голям магия, ядосан.
— А аз се смеех — рече Тонолан. — Мислиш ли, че мога да я накарам да ме докосне? Ама и ти с големите си сини очи, Джондалар.
— Малки братко, единственото магическо докосване, от което някога си се нуждаел, е приканващият поглед на някоя хубава жена.
— Да, да. И теб не съм те забелязвал да имаш нужда от помощ. Я виж кой ще сподели Първия обряд. Няма да е твоят малък брат с неговите скучни сиви очи.
— Бедният малък брат. Цял лагер пълен с жени, а той се кани да прекара нощта самичък. Никога няма да ти се случи — те се разсмяха и Тамен, който долови смисъла на закачките, се присъедини към смеха им.
— Тамен, може би ще е по-добре да ми обясниш вашите обичаи при Първия обряд — рече по-сериозно Джондалар.
— Преди да започнеш с това — каза Тонолан, — можеш ли да ни върнеш копията и ножовете? Имам една идея. Докато брат ми е зает да подмамва тази млада красавица с големите си сини очи, мисля, че знам как да направя по-щастлив вашия ядосан ловец.
— Как? — понита Джондалар.
— С една баба, разбира се.
Тамен погледна объркан, но реши да го припише на езиковите си проблеми.
Джондалар не се виждаше много с Тонолан вечерта и следващия ден. Бе твърде зает с ритуалите за пречистване. Езикът бе пречка за разбиране дори с помощта на Тамен, а когато останеше насаме с навъсените по-стари жени, ставаше още по-лошо. Само в присъствието на Хадума се чувстваше по-спокоен и сигурен, че тя ще заглади някои непростими грешки.