Изтегна се до нея и нежно я целуна. Тя отвори очи и ги впи в неговите. Видя загрижеността му, глада му и някаква неназована, неустоима сила. Беше привлечена, завладяна, загубена в невероятната синева на очите му и отново почувства дълбокото приятно усещане. Искаше го. Боеше се от болката, ала го искаше. Посегна към него, затвори очи, отвори уста и се притисна към него.
Той я целуна, остави я да изследва устата му и бавно пое надолу по врата и гърлото, като я целуваше, движеше език и нежно галеше стомаха и бедрата и. Като доближи чувствителното зърно, се задържа, докато тя не го премести към устата му. В същия миг плъзна ръка към топлата цепка между бедрата и и напипа малкото пулсиращо ядро. От устните и се изплъзна вик.
Той засмука и нежно захапа зърното и, а в същия момент раздвижи пръста си, Тя простена и завъртя хълбоци. Той продължи надолу, долови как си пое дъх, когато езикът му откри пъпа и, и как се напрегнаха мускулите и, щом продължи още по-надолу, отстъпвайки назад по платформата, докато коленете му не опряха в пода. После разтвори краката и встрани и за пръв път опита соления и остър вкус. Дишането на Нория премина в разтърсващ вик. Тя стенеше на всяко вдишване, мяташе глава и повдигаше хълбоци, за да го посрещне.
Той я разтвори с ръце, облиза топлите и гънки, откри ядрото с езика си и се заигра с него. Когато тя извика, движейки хълбоците си, той трудно удържа собствената си възбуда, но успя да я овладее. Чуваше как често си поема дъх и се вдигна, все още коленичил, за да може да контролира влизането си, и намести главата на уголемения си орган в неизследвания и отвор. Когато натисна в топлия влажен, стегнат кладенец, стисна зъби, за да се контролира.
Щом тя обви крака около кръста му, усети преградата в нея. Напипа пак с пръст ядрото и и го загали леко напред-назад, докато пъшкането и се смеси с викове. Почувства, че пробива преградата. Тя извика от болка и удоволствие, а той чу собствения си приглушен вик, когато освободи насъбралата се нужда с разтърсващи спазми.
Той продължи да се движи напред-назад, прониквайки колкото се осмеляваше, и усещайки как се изцежда остатъкът от есенцията му, а после падна върху нея. Беше свършило. Полежа малко с глава върху гърдите и, като дишаше тежко, и се надигна. Тя бе отпусната, главата и обърната настрани, очите затворени. Измъкна се и видя петна кръв по бялата кожа под нея. Вдигна краката и върху платформата и пропълзя до нея, като се зарови в кожите.
Когато дишането му се нормализира, усети върху главата си ръце. Отвори очи и видя старото лице и ясните очи на Хадума. До него Нория се размърда. Хадума се усмихна, кимна одобрително и започна да напява. Нория отвори очи, зарадва се на старата жена, а още повече се зарадва, когато тя премести ръцете си от главата на Джондалар към нейния стомах. Хадума жестикулираше над тях, пеейки, после издърпа изцапаната с кръв кожа. В кръвта на жената от Първия обряд имаше специална магия.
Сетне старата жена погледна пак Джондалар, усмихна се и протегна костеливия си пръст, за да докосне спадналия му член. Той почувства как възбудата се появява отново, видя го, че се опитва пак да оживее, но омекна пак. Хадума леко се захили и изкуцука от палатката, като ги остави сами.
Джондалар лежеше отпуснато до Нория. След малко тя стана и го погледна отвисоко с искрящи замечтани очи.
— Джондалар мъж, Нория жена — каза като че ли сега наистина се усещаше жена, и се наведе да го целуне. Бе изненадан да почувства желанието да се появява толкова скоро, но забрави за изненадата си, щом започна да показва на младата жена различни начини да му достави радост и да и дава нови удоволствия.
Когато Джондалар стана, гигантската есетра вече бе извадена на брега. Преди това Тонолан бе пъхнал глава в палатката, за да му покаже два харпуна, ала Джондалар го бе отпратил с едно махване, бе прегърнал Нория и пак бе заспал. Когато се събуди повторно, Нория си беше отишла. Той навлече панталоните и тръгна към реката. Погледна как Тонолан се смее заедно с Джерен и още неколцина ново спечелени приятели и почти съжали, че не бе отишъл на лов с тях.
— Хей, я вижте кой е решил да стане — рече Тонолан, щом го видя. — Дайте на сините очи да се излежават, докато всички други се борят да извъдят тази стара Хадума от водата.
Джерен долови фразата.
— Хадума! Хадума! — развика се, като се смееше и сочеше рибата. Той затанцува около нея, сетне спря пред примитивната и акулоподобна глава. Мустаците, които се подаваха от долната и челюст, свидетелстваха, че тя събира храна по дъното и е съвсем безобидна, но самата и големина бе достатъчно предизвикателство. Беше дълга повече от петнадесет стъпки.