С дяволита усмивка младият ловец задвижи таза си напред-назад в еротична имитация пред носа на огромната стара риба, викайки: „Хадума! Хадума!“, сякаш молеше да бъде докоснат. Останалите избухнаха в неприличен смях и дори Джондалар се усмихна. Другите затанцуваха около рибата, започнаха да клатят тазове и да викат: „Хадума!“ като в увлечението си се избутваха един друг, борейки се за мястото пред главата. Един човек бе блъснат в реката. Той излезе обратно, докопа най-близкия и го бутна вътре. Скоро всички начело с Тонолан се бутаха един друг във водата.
Той се измъкна подгизнал на брега, издебна брат си и го хвана.
— Не си мисли, че ще се измъкнеш сух! — каза, защото Джондалар се съпротивляваше. — Ела, Джерен, дай да топнем сините очи!
Джерен чу името си, видя борбата и пристигна тичешком. Другите го последваха. Като го дърпаха и бутаха, те довлякоха Джондалар до брега на реката и накрая всички се озоваха със смях във водата. Като излязоха, от тях течеше вода, но продължиха да се усмихват, докато някой не забеляза, че старата жена стои до рибата.
— Хадума, а? — рече свирепо тя, като ги пронизваше с остър поглед. Те се спогледаха изпод вежди и придобиха овчедушно изражение. Тогава тя доволно се изкикоти, застана пред главата на рибата и поклати старите си хълбоци напред-назад. Те се разсмяха и се втурнаха към нея, като всички паднаха на ръце и колене и я заумоляваха да ги яхне.
Джондалар се усмихна на играта, която очевидно и по-рано бяха играли с нея. Нейното племе не само почиташе древната си прародителка, но и я обичаше, а тя явно се забавляваше с тяхната веселба. Хадума се огледа и като видя Джондалар, го посочи. Мъжете му замахаха с ръце и той забеляза колко грижовно и помогнаха да се качи на гърба му. Той внимателно се изправи. Беше лека като перце, но той се изненада от здравия и хват. У крехката стара женица все още имаше доста сила.
Той тръгна ходом, но другите побягнаха напред и тя потупа рамото му, за да накара да побегне. Търчаха надолу-нагоре по брега, докато всички се запъхтяха и Джондалар клекна, за да може тя да слезе. Тя се изправи самичка, намери тоягата си и с голямо достолепие се отправи към палатките.
— Виж тая стара жена — каза с възхита Джондалар на Тонолан. — Шестнадесет деца, пет поколения и все още е здрава. Не се съмнявам, че ще доживее да види и шестото си поколение.
— Тя живее шест поколения, после тя умира. Джондалар се обърна към говорещия. Не бе забелязал приближаването на Тамен.
— Какво имаш предвид, като казваш, че ще умре?
— Хадума казва, Нория прави синьо око син, Зеландонии дух, после Хадума умира. Тя казва, дълго време тук, време отива. Вижда бебе, после умира. Име бебе, Джондал, шест поколение Хадумаи. Хадума щастлив, Зеландонии мъж. Казва добър мъж. Радва жена Първи обряд не лесно, Зеландонии мъж, добър мъж.
Джондалар усети, че го заливат объркани емоции.
— Ако тя желае да си отиде, ще го направи, но това ме натъжава — каза той.
— Да, всички Хадумаи много тъжен — рече Тамен.
— Мога ли да видя пак Нория толкова скоро след Първия обряд? Само за малко? Не зная вашите обичаи.
— Обичай — не. Хадума казва да. Ти скоро тръгва?
— Ако Джерен смята, че есетрата изплаща нашия дълг, загдето прогонихме конете, мисля, че ще тръгнем скоро. Откъде разбра?
— Хадума казва.
Вечерта лагерът щеше да празнува улавянето на есетрата и в ранния следобед мнозина се включиха в нарязването и на ивици, за да се суши. Отдалеч Джондалар мярна веднъж Нория. Няколко жени я придружиха някъде нагоре по течението. Бе вече тъмно, когато я заведоха да го види. Тръгнаха заедно към реката, дискретно последвани от две жени. Достатъчно голямо нарушение на обичая бе, че го вижда веднага след Първия обряд, да останат насаме би било прекалено много.
Спряха до едно дърво, без да обелят дума. Тя склони глава. Той отмахна настрани кичур коса и повдигна брадичката и, за да го погледне. В очите и имаше сълзи. Джондалар пое блестящата капка от ъгъла на окото и на ставата на пръста си и я поднесе към устните си.
— О…, Джондалар — изплака тя и протегна ръце.
Той я прегърна и я целуна нежно, а после и по-страстно.
— Нория — рече. — Нория жена, красива жена.
— Джондалар прави Нория жена — каза тя. — Прави… Нория… Прави… — тя сподави едно изхлипване, съжалявайки, че не знае как да изрази това, което искаше да му каже.
— Знам, Нория. Знам — прегърна я той. После отстъпи назад, хвана я за раменете, усмихна и се и я потупа по стомаха. Тя се усмихна през сълзи.