— Твърде много искаш, Братко.
— Е, ти попита.
Двамата вървяха мълчаливо известно време.
— Колко възрастна каза, че е Зеландони? — попита Тонолан. — Може би малко по-млада от Майката, а?
Джондалар настръхна.
— Защо?
— Казват, че е била наистина красива, когато е била по-млада, дори само преди няколко години. Някои от по-старите мъже казват, че никоя не може да се сравнява с нея, дори и в най-малка степен. Аз не мога да кажа, но те разправят, че тя е твърде млада, за да бъде Първата от Тези, които служат на Майката. Кажи ми нещо, Големи братко. Вярно ли е това, което говорят за теб и за Зеландони?
Джондалар спря и бавно се извърна към брат си.
— Кажи ми какво говорят за мен и за Зеландони — процеди той през зъби.
— Извинявай. Много си позволих. Забрави, че съм те питал.
5
Айла излезе на каменната площадка пред пещерата, като търкаше очи и се протягаше. Слънцето беше все още ниско на изток и тя заслони очи, за да види къде са конете. Тази сутрешна проверка вече и бе станала навик, макар да бе престояла тук само няколко дни. Мисълта, че в долината има и други живи създания, правеше самотното и съществувание малко по-поносимо.
Пътят, по който минаваха за водопой сутрин и любимите им сенчести дървета следобед и бяха станали познати и тя вече различаваше отделните индивиди. Ето жребчето годиначе, чиято козина бе тъй светлосива, че изглеждаше почти бяла, като се изключат характерната тъмна ивица по дължината на гръбнака, тъмносивите чорапки и твърдата изправена грива. Ето сиво кафявата кобила със сламено жълтото конче, чиято козина бе досущ като на жребеца. А ето го и самият горд водач. Някой ден някое от тези едногодишни кончета, които едва понася, или от тези, които ще се родят догодина или по догодина, ще заеме мястото му. Светложълтият жребец с тъмнокафява ивица, грива и подбедрици бе в разцвета на силите си и държанието му ясно го подсказваше.
— Добро утро, конски Клане — направи Айла обичайния поздравителен жест, като леко го измени, за да отговаря на ранното утро. — Тази сутрин се успах. Вече сте се напили и мисля и аз да го направя.
Тя леко се затича надолу към потока. Познаваше стръмната пътека достатъчно добре, за да стъпва уверено по нея. Напи се, после съблече дрехата си за сутрешното къпане. Беше същата връхна дреха, но изпрана и обработена със стъргалка, за да придобие предишната си мекота. Вродената и склонност към ред и чистота беше подсилена от Иза, чиято богата аптека от лечебни билки изискваше строг ред, за да се избегне неправилната употреба и която разбираше опасността от калта, нечистотиите и инфекциите. Айла можеше да допусне известна мръсотия при пътуване, когато нямаше как да я избегне, но не и с искрящия поток подръка.
Прекара ръце през гъстата си руса коса, която падаше на вълни под раменете и. „Тая сутрин ще трябва да си измия косата“, обясни с жест на околността. Точно зад завоя на рекичката беше открила сапунен корен и отиде да измъкне няколко. Като се връщаше край потока, забеляза, че от една плитчина се подава широка скала с гладка овална вдлъбнатина отгоре. Взе един заоблен камък и прецапа до скалата. Изплакна коренищата, напълни с шепи вдлъбнатината с вода и замлати сапунения корен, за да изкара пенливия сапонин. Щом направи достатъчно пяна, навлажни косата си, натърка я с пяната, изми цялото си тяло и се гмурна във водата, за да се измие.
Някога от издадената стена се бе отчупил един голям къс. Айла се покатери по подводната му част и тръгна към върха, който се издигаше над водата, за да се стопли на слънце. Между брега и скалата имаше дълбок до кръста канал, така че тя стърчеше като островче, частично скрито от надвисналата върба, чиито оголени корени се впиваха в нея като костеливи пръсти. Отчупи клонка от един малък храст, чиито корени бяха намерили опора в една пукнатина и я обели със зъби, за да я използва да разреши косата си, докато я суши на слънце.
Докато гледаше сънено във водата и тихо си напяваше, нещо трепна в крайчеца на окото и. Застана нащрек и видя под коренищата сребристия силует на голяма пъстърва. Не съм яла риба, откакто излязох от пещерата, помисли тя и се сети, че не е и закусвала.
Плъзна се бавно във водата откъм противоположната страна на скалата, отплува малко надолу по течението и тръгна към плиткото. Отпусна пръсти и бавно, с безкрайно търпение, тръгна срещу течението. Щом наближи дървото, видя, че пъстървата леко се извива срещу течението, за да остане на мястото си под корена.
Очите на Айла заблестяха от възбуда, но тя стана още по-предпазлива и внимателно запристъпя към рибата. Придвижи ръката си изотзад, докато стигна точно под пъстървата, и леко я докосна, търсейки отворените хриле. Сграбчи я изведнъж, с уверено движение я измъкна от водата и я изхвърли на брега. Пъстървата запляска, замята се и после утихна.