Усмихна се, доволна от себе си. Спомни си колко трудно и бе като дете да се научи да лови риба с ръце и се почувства почти тъй горда, както когато за пръв път бе успяла. Щеше да запомни мястото, тъй като знаеше, че то ще бъде посещавано и от други обитатели. Тази пъстърва ще стигне за нещо повече от закуска, помисли, докато прибираше плячката си и предусещаше вкуса на прясна пъстърва, опечена на горещи камъни.
Докато закуската се печеше, Айла се зае да плете кошница от накъсаната предния ден меча трева. Беше проста, удобна кошница, но тя за собствено удоволствие попромени начина на плетене, за да я оформи по-хубаво. Работеше бързо, но тъй умело, че кошницата нямаше да пропуска вода. Като се сложеха в нея горещи камъни, би могло да се използва като съд за готвене, но тя не я правеше с такава цел. Правеше съд за съхраняване, като си мислеше за всичко, което трябваше да свърши, за да бъде спокойна пред приближаващия студен сезон.
Вчерашното френско грозде ще изсъхне след няколко дни, определи тя, като хвърли поглед на червените плодове, разпилени върху сплетените треви пред входа. Дотогава ще узреят и други. Ще има много боровинки, обаче от келявата ябълчица няма да набера кой знае колко. Черешата е народила, но вече са почти презрели. Ако искам да направя запаси, ще трябва днес да я обера. Слънчогледовото семе ще бъде добро, ако обаче птиците не преварят да го изкълват. Мисля, че ония храсти до ябълката са лешници, но са толкова по-дребни от лешниците при малката пещера, че не съм сигурна. Мисля обаче, че тези борове са точно от ония, дето имат големи семки в шишарките. После ще проверя. Кога ще се опече тая риба!
Трябва да почна да суша зеленчуци. И лишеи. И гъби. И корени. Няма защо да суша всички корени. Някои ще се запазят доста дълго в дъното на пещерата. Дали да събера повече семена от щир? Толкова са малки, че никога не изглеждат достатъчно. Житото обаче си струва труда, пък и някои осили в ливадата са узрели. Днес ще събера череши и жито, само че ще ми трябват повече кошници за съхранение. Може би ще мога да направя няколко кутии от брезова кора. Ех, да имах малко необработена кожа, за да направя от големите кутии.
Когато живеех с Клана, като че ли винаги имаше излишни необработени кожи. Сега ще се радвам да имам още една топла кожа за зимата. Зайците и хамстерите не са достатъчно големи за хубаво кожено наметало, пък и са толкова мършави. Ако можех да уловя някой мамут, щях да имам много мазнина, достатъчно даже и за лампи. Пък и няма нищо по-хубаво и по-хранително от мамутското месо. Чудя се не стана ли тая пъстърва? Отмести настрани един паднал лист и бодна рибата с пръчка. Още съвсем мъничко.
Щеше да е хубаво да има малко сол, ама тук няма море. Подбелът има солен вкус, а някои други билки може да променят вкуса. Иза можеше всичко да направи вкусно. Може би трябва да излезна в степта и да видя дали мога да намеря няколко яребици и да ги сготвя както ги обичаше Креб.
Като се замисли за Иза и Креб, усети в гърлото си буца и поклати глава, сякаш да прогони мислите си или поне наближаващите сълзи.
Трябва ми стойка за сушене на билки и чайове, а също и лекарства. Може да се разболея. Мога да отсека няколко дръвчета за колове, но ми трябват свежи ремъци, за да ги свържа. Като изсъхнат и се свият, ще държат. С всичките тия изпопадали и довлечени от водата клони няма да се наложи да сека дървета за огън, пък има и тор от конете. Като изсъхне, тя гори добре. Днес ще започна да нося дърва в пещерата и скоро ще трябва да направя някои инструменти. Голям късмет, че намерих кремък. Тая риба трябва да е готова.
Айла започна рибата направо както си беше върху горещите камъни и си помисли да прегледа купчината кокали и довлечени дърва, за да намери някое друго плоско парче дърво или кост, който да използва като чинии. Една раменна или тазова кост щеше да свърши добра работа. Изля малкия си мях за вода в купата за готвене и и се прищя да разполага с непропускащия вода стомах на някое по-голямо животно, за да си направи по-обемист мях за пещерата. Извади от огъня горещи камъни, за да загрее водата в купата за готвене и изсипа малко сушени шипки от торбичката с лекарства във вдигащата пара вода. Използваше шипките като лекарство против лека простуда, но от тях ставаше и приятен чай.
Тежката работа по събирането, обработването и съхраняването на изобилието на долината не я отблъскваше, напротив, тя я очакваше с радост. Щеше да бъде заета и нямаше да има време да мисли, че е самотна. Трябваше да запази достатъчно единствено за себе си, но наблизо нямаше помагачи, с които работата да потръгне по-бързо, и тя се тревожеше дали ще има достатъчно време, за да си приготви достатъчно провизии. Тревожеше я и друго нещо.