Като попийваше чай и довършваше кошницата, Айла обмисли от какво ще се нуждае, за да оцелее през дългата студена зима. Ще трябва да имам още една постелка за зимата. И, разбира се, месо. Ами мазнина? Трябва да имам малко през зимата. Бих могла да правя кутии от брезова кора много по-бързо, отколкото кошници, само че трябва да намеря малко копита, кости и ивички кожа, за да сваря лепило. И къде ли ще намеря голям мях? Ремъци да завържа коловете за стойката за сушене? Бих могла да използвам сухожилия и черва, за да запазя мазнината, и…
Бързото движение на пръстите и секна. Тя се вгледа в пространството, сякаш виждаше откровение. Всичко мога да получа от едно голямо животно! Трябва да убия само едно животно. Само че как?
Довърши малката кошница и я пъхна в кошницата за събиране, която привърза на гърба си. Сложи инструментите в гънките на дрехата си, взе пръчката за разравяне и прашката, и се отправи към ливадата. Намери дивата череша, бра, докъдето стигаше, и се покатери, за да набере още. Яде на корем. Макар и презрели, черешите бяха сладко-кисели.
Като слезе, реши да обели черешова кора против кашлица. Отсече с брадвичката си парче от здравата външна кора и с нож настърга от вътрешния камбиев слой. Това и напомни за времето, когато бе момиче и тръгна да събере кора от дива череша за Иза. Тогава скришно бе наблюдавала как мъжете се упражняват със своите оръжия. Знаеше, че не трябва да го прави, но се боеше, че като си тръгне, могат да я видят, и беше много заинтригувана, когато старият Зуг започна да учи едно момче да използва прашка.
Знаеше, че на жените не се полага да докосват оръжие, ала когато забравиха прашката, не можа да устои. Тя също искаше да опита. Дали сега щях да съм жива, ако не бях взела тази прашка? Щеше ли Брод да ме мрази толкова, ако не се бях наумила да я използвам? Може би нямаше да ме накара да напусна, ако не ме мразеше толкова. Но ако не ме мразеше, нямаше да се забавлява да ме насилва и може би Дърк нямаше да се роди.
Може би! Може би! Може би, помисли ядосано. Какъв смисъл имаше да мисли за неща, които биха могли да се случат? Сега съм тук и тази прашка няма да ми помогне да убия някое голямо животно. За това ми трябва копие!
Мина през една горичка млади трепетлики, за да пие вода и да измие лепкавия черешов сок от ръцете си. Нещо във високите прави млади дървета я накара да спре.
Хвана едно стъбло и тогава я озари идея. Това върши работа! От това става копие.
Поколеба се за миг. Брод щеше да побеснее, помисли. Когато ми разреши да ловувам, ми каза никога да не ловувам с нещо друго, освен с прашка. Той щеше…
Какво щеше да направи? Какво можеше да направи? Какво повече може да ми направи кой да е от тях, дори и да знаеха? Аз съм мъртва. Вече съм мъртва. Тук няма никой друг, освен мен.
Сетне нещо в нея се скъса като натегната струна и тя падна на колене. О, как бих искала да има някой тук, до мен. Някой. Който и да е. Бих се зарадвала дори на Брод. Никога повече няма да докосна прашка, ако ми позволи да се върна, ако ми даде да видя Дърк отново. Коленичила пред тънката трепетлика, Айла зарови лице в дланите си, като хълцаше и се давеше.
Хлипанията и стигнаха до безразлични уши. Дребните полски и горски животни просто заобикаляха непознатата и пренебрегваха неразбираемите и звуци. По време на пътуването си тя бе лелеяла надежда да намери хора, хора като нея. Сега когато бе решила да спре, трябваше да остави тази надежда, да приеме самотата и да се научи да живее с нея. Към напрежението се прибавяше терзаещата тревога как ще оцелее сама на непознато място през незнайно колко свирепа зима. Плачът облекчи напрежението.
Когато стана, трепереше, но взе брадвичката и ядно заудря в основата на младата трепетлика, а после атакува и второ дръвче. Достатъчно често съм гледала как мъжете правят копия, си каза, докато ошмулваше клоните. Не изглеждаше толкова трудно. Замъкна прътите на полето, остави ги там и цял следобед събира пшенични и ечемични класове. Сетне ги повлече към пещерата.
Ранната вечер премина в белене на кората и заглаждане на прътовете. Прекъсна само за да си сготви малко зърна към остатъка от рибата и да пръсне черешите да съхнат. Докато се стъмни, бе готова за следващата стъпка. Взе прътовете в пещерата и като си припомни как го правеха мъжете, отмери дължина над боя си и я отбеляза. Сложи белязаната част в огъня и започна да върти пръта, за да обгори от всички страни. Остърга почернялото с назъбената стъргалка и продължи да овъглява и стърже, докато горната част не се скърши. С още обгаряне и стъргане докара пръта до остър, заякчен от огъня връх. Сетне начена следващия прът.