Свърши по късно. Беше уморена и щастлива. Щеше да заспи по-лесно. Нощите бяха най-неприятното време. Айла загради огъня, излезе навън, позяпа изпъстреното със звезди небе и се опита да измисли някаква причина да отложи лягането. Беше изкопала плитка канавка, бе я напълнила със суха трева и застлала с кожата си. Тръгна с бавни стъпки към нея. Полегна вътре и се загледа в слабия отблясък от огъня, вслушвайки се в тишината.
Нямаше шумолене на хора, които се приготвят за сън, не се чуваше да се чифтосват край близките огнища, никой не ръмжеше и не хъркаше — нито един от многобройните слаби човешки звуци, нито един дъх на живот, освен нейния собствен. Посегна към плаща, с който носеше сина си на хълбока, скупчи го и го притисна към гърдите си. Залюля се напред-назад, напявайки тихо, а сълзите потекоха по лицето и. Накрая легна, сви се около празния плащ и плака, докато заспа.
Когато следващата сутрин излезе, за да се облекчи, на бедрото и имаше кръв. Зарови из малката купчинка свои притежания за ивиците попиваща кожа и специалния поясен ремък. Въпреки прането бяха твърди и лъскави — трябваше да бъдат заровени, след като ги бе използвала последния път.
Да имаше малко муфлонска вълна, за да ги увие. Тогава видя кожата на заека. Исках за запазя тая заешка кожа за зимата, но мога да убия още зайци, помисли си.
Наряза малката кожа на ленти, преди да слезе долу за сутрешното си къпане. Трябваше да знам, че наближава, можех да си планирам нещата. Сега няма да мога да правя нищо освен…
Изведнъж се разсмя. Проклятието на жените не важи тук. Няма мъже, които да избягвам да поглеждам, няма мъже, чиято храна не мога да приготвям или събирам. — Аз съм единственият човек, за когото трябва да се грижа.
И все пак трябваше да го очаквам, само че дните се изнизаха тъй бързо. Мислех си, че още е рано. Откога съм в тази долина? Опита се да си спомни, но дните някак си се сливаха един с друг. Начумери се. Трябваше да знам колко дни съм вече тук. Може би е минала по-голяма част от сезона, отколкото си мисля. За момент се паникьоса. Не е толкова страшно, напомни си. Снегът няма да завали, преди плодовете да узреят и листата да опадат, а дотогава ще знам. Ще следя дните.
Спомни си как преди много време Креб и бе показал как да прави щръбки на някоя пръчка, за да отбелязва минаването на времето. Беше изненадан, че тя схвана толкова бързо. Достатъчно бе да и обясни, за да се откачи от безкрайните и въпроси. Той не следваше да показва на едно момиче скритото знание, пазено за светите мъже и техните ученици, и я предупреди да не споменава за това. Спомни си и как се ядоса един друг път, когато я хвана да прави пръчка, за да брои дните преди пълнолунията.
— Креб, ако ме следиш от света на духовете, не се ядосвай, — рече тя на безмълвния език на жестовете. — Ти трябва да знаеш защо го правя.
Намери дълга гладка пръчка и направи рязка с кремъчния си нож. Помисли малко и добави още две. Постави първите си три пръста върху резките и ги вдигна нагоре. Мисля, че дните бяха повече, но не съм сигурна колко. Ще я бележа пак довечера и всяка следваща вечер. Отново огледа пръчката. Мисля, че ще прибавя една допълнителна малка рязка над тая, за да отбележа деня, когато започнах да кървя.
Направи копията, луната мина през половината си фази, а тя още не знаеше как да убие голямото животно, от което се нуждаеше. Седеше на входа на пещерата си и гледаше стената отсреща и нощното небе. Лятната жега се бе разгоряла с все сила и тя се наслаждаваше на хладния вечерен вятър. Често пъти бе прекалено горещо да носи дрехата си и макар че близо до пещерата ходеше гола, имаше нужда от торбичките и гънките на дрехата, за да държи в тях разни неща, когато се отдалечеше повече. Откак бе станала жена, когато ловуваше, обичаше да носи кожена лента, увита стегнато около пълните и гърди — така беше по-удобно да тича и скача. А в долината нямаше нужда да се съобразява с прикритите погледи на хората, които си мислеха, че е много странно да я носи.
Не разполагаше с голяма кожа, от която да отреже, но накрая измисли начин да носи обезкосмени заешки кожи като лятна дреха, която я оставяше гола от кръста нагоре, и да използва други кожи за нагръдник. Смяташе сутринта да обиколи степта с новите си копия и се надяваше да намери животни за лов.
Лекият наклон на северния склон на долината осигуряваше лесен достъп към степите на изток от реката. Стръмната стена правеше западните степи твърде трудни за достигане. Видя няколко стада елени, бизони, коне, дори малка група антилопи сайга, но не донесе нищо повече от връзка алпийски яребици и един гигантски пустинен гризач. Просто не можеше да се приближи толкова, че да намуши нещо с копията си.