А вече бе почти изтощена от жестоката нощна работа и напрегнатото преследване. Тя не беше мъж от Клана, та да може да си почине, след като е отминало вълнуващото действие с неговото участие, и да остави нарязването и обработването на жените. Работата на Айла тепърва започваше. Въздъхна тежко и скочи в ямата да пререже гърлото на кобилата.
Побягна към брега за кожения навес и кремъчните инструменти. На връщане забеляза, че в далечния край на долината стадото още се движи. Забрави за него, щом се забъхта в тясната яма, покрита с кръв и кал, и започна да сече късове месо, като се опитваше да не съсипва повече кожата.
Различни лешоядни птици дърпаха късчета месо от оголените кости, докато тя натрупа толкова месо върху кожения навес, колкото мислеше, че може да носи. Завлече го до брега, добави дърва в огъня и изтърси товара си толкова близо до него, колкото можеше. Побягна обратно, влачейки празната кожа, но преди да стигне до ямата, се наложи да извади прашката и камъните. Чу как лисицата заджавка и я видя как закуцука надалеч. Ако камъните не се бяха свършили, щеше да я убие. Насъбра камъни от речното дъно и се напи, а после се върна към работата.
Един камък обаче се оказа фатален за росомахата, която бе устояла на топлината на огъня и когато Айла се върна с втория си товар, се опита да отмъкне голямо парче месо. Айла завлече товара си до огъня и се върна да прибере лакомницата с надежда, че ще има време да я одере. Росомаховата кожа беше особено удобна за зимни дрехи. Добави още дърва в огъня и погледна купчината довлечени от реката клони.
С хиената нямаше такъв късмет. Когато се върна към ямата, тя се изхитри да избяга с цяла подбедрица. Откакто беше дошла в долината, Айла не бе виждала толкова много месоядни животни. Лисиците, хиените, росомахите се бяха облажили от нейната плячка. Вълците и техните по-свирепи роднини, дивите кучета се разхождаха точно извън обхвата на прашката и. Ястребите и каните бяха по-смели и когато ги приближеше, само припляскваха с криле и леко отскачаха. Всеки път очакваше да види рис, леопард или дори пещерен лъв.
Докато извлече мръсната кожа от дупката, слънцето отмина зенита и пое надолу, ала тя завлече и последния си товар до брега, преди да се предаде на умората и да се отпусне на земята. Не бе спала цяла нощ, не бе яла цял ден и нямаше никакво желание да шавне. Но най-дребните създания, които искаха своя дял от плячката и, накрая я принудиха да се вдигне. Бръмчащите мухи я накараха да забележи колко е мръсна, а освен това хапеха. Насили се и влезе в потока, без да си дава труд да се съблече, и с благодарност остави водата да отмие мръсотията.
Реката я освежи. Качи се до пещерата, разстла летните си дрехи да се сушат и съжали, че не е извадила прашката от поясния си ремък, преди да влезе във водата. Боеше се, че като изсъхне, ще се втвърди. Нямаше време да я размекне и огъвкави. Сложи дебелата си дреха и извади от пещерата кожата за спане. Преди да слезе на брега, погледна иззад края на каменния си портал към ливадата. Край ямата нещо шумолеше и се движеше, а конете бяха изчезнали.
Изведнъж тя се сети за копията. Те още бяха на земята, където ги бе оставила, след като ги издърпа от трупа на кобилата. Поспори сама със себе си дали да отиде да ги вземе, почти успя да се разубеди, но после се съгласи, че е по-добре да запази двете чудесни копия, отколкото по-късно да прави нови. Взе мократа си прашка и захвърли кожата на брега, за да се огледа за камъни.
Като приближи капана, сякаш видя касапницата за пръв път. На някои места оградата беше съборена. Ямата беше като свежа рана в земята и тревата бе утъпкана. Наоколо бе изпъстрено с кръв, месо и кости. Два вълка и се озъбиха над останките от главата на кобилата. Малки лисички джавкаха около рунтава подбедрица с все още прикрепено копито, а една хиена я гледаше предпазливо. Като доближи, вдигна ято кани, а една росомаха отстояваше мястото си край ямата. Само представителите на котешката порода все още подозрително отсъстваха.
По-добре да побързам, помисли тя и хвърли един камък, за да прогони росомахата. Трябва да запаля огньове около моето месо. Хиената се отдръпна с бухукащ кикот и застана точно на един хвърлей разстояние. Махай се оттук, грозотийо, помисли Айла. Тя ненавиждаше хиените. Щом видеше някоя, винаги се сещаше как една хиена бе отмъкнала бебето на Ога. Тогава не бе размишлявала за последствията, беше я убила. Просто не можеше да допусне бебето да умре така.
Наведе се да вдигне копията и през пролуката в преградата долови някакво движение. Няколко хиени се промъкваха към едно сламено жълто конче с тънки крачета.