Внезапно всичките и емоции я изпълниха отново. Страхът, че ще загуби сина си, и преливащата радост при вида на купата с червена охра. Преглътна няколко пъти, но буцата в гърлото и не искаше да се разкара и тя изтри една сълза, без да знае, че на нейно място оставя кафява мазка. Малкият кон се наклони към нея и с обич подпъхна муцуна, сякаш чувстваше нуждата на Айла. Жената коленичи и прегърна животното, като прислони чело на яката шия на малката кобилка.
Предполага се, че това е церемонията по кръщаването ти, помисли тя, като се овладя. Калта се бе процедила през пръстите и. Загреба втора шепа и протегна другата си ръка към небето, както Креб правеше винаги със съкратените си едноръки жестове, за да призове духовете. После се поколеба. Не бе сигурна дали трябва да призовава духовете на Клана при наименуването на един кон. Те можеха да не одобрят това. Топна пръсти в тинята в шепата си и прекара линия по муцуната на кобилката от челото до върха на носа, както нявга Креб бе направил линия с червената охра от мястото, където се събираха надочните дъги на Дърк до върха на малкото му носле.
— Уини — рече тя на глас и довърши на официалния език. — Името на това момиче… на този женски кон е Уини.
Кобилата разтърси глава, опитвайки се да се избави от влажната тиня на муцуната си, и това разсмя Айла.
— Скоро ще изсъхне и ще падне, Уини.
Изми ръце, нагласи пълната със зърно кошница на гърба си и бавно тръгна към пещерата. Церемонията по наименоването и бе припомнила твърде много за самотното и съществувание. Уини беше топло живо създание и облекчаваше самотата и но докато Айла стигне скалистия бряг, сълзите и дойдоха неканени и незабелязани.
Тя прилъга и поведе младия кон по стръмната пътека към пещерата и това някак си я избави от горестта.
— Хайде, Уини, можеш да се качиш. Зная, че не си дива коза или антилопа сайга, но просто трябва да привикнеш.
Стигнаха до върха на скалата, която образуваше площадката пред пещерата и влязоха. Айла раздуха оградения с камъни огън и започна да готви зърно. Сега младата кобилка ядеше трева и зърно и не се нуждаеше от специално приготвена храна, но Айла и приготвяше ярма, защото Уини я харесваше.
Извади отвън двата заека, които бе хванала рано през деня, за да ги одере, докато е още светло, върна обратно телата, за да ги сготви и нави на руло готовите за обработка кожи. Бе натрупала много животински кожи: полски и земеровни зайци, хамстери, всичко, което бе уловила. Не беше сигурна за какво ще ги използва, но внимателно ги обработваше и съхраняваше. През зимата щеше да мисли как да ги използва. Ако станеше твърде студено, можеше просто да ги натрупа около себе си.
Откакто дните станаха по-къси и температурите паднаха, зимата не излизаше от ума и. Безпокоеше се, защото не знаеше колко дълга и свирепа ще бъде. Внезапна тревога я накара да провери запасите си, макар да знаеше точно с какво разполага. Прегледа кошниците и кутиите от брезова кора със сушено месо, плодове и зеленчуци, семена, сухи ядки и зърно. В най-отдалечения от входа ъгъл прерови купчините от цели здрави корени и плодове, за да се убеди, че не са се появили признаци за гниене.
Край задната стена бяха камарите от дърва, сухи конски фъшкии от ливадата и купчините сено. В противоположния ъгъл бяха скътани още кошници със зърно за Уини.
Айла се върна до огнището, за да провери зърното, което готвеше в плътно изплетената кошница, и обърна зайците, после подмина леглото и личните си принадлежности до близката стена и прегледа окачените на една стойка треви, корени и кори. Беше забила коловете за стойката в утъпканата почва на пещерата недалеч от огнището така, че подправките, чайовете и билките да се сушат на топлината, но да не бъдат твърде близо до огъня.
Нямаше Клан, за който да се грижи, и не се нуждаеше от всички лекове, ала бе поддържала аптеката на Иза добре снабдена, след като старата жена бе отслабнала твърде много, и бе привикнала заедно с храната да събира и лечебни растения. От другата страна на стойката за сушене имаше най-различни материали: парчета дърво, пръчки и клони, треви и кори, кожи, кости, няколко различни по големина камъка и дори кошница пясък от брега.
Не обичаше да разсъждава много-много за идващата дълга, самотна, бездейна зима. Знаеше обаче, че няма да има празнични церемонии и разказване на истории, няма да се очакват нови бебета, няма да има клюки, разговори или обсъждания на лечебни рецепти с Иза или Уба, няма да гледа как мъжете обсъждат ловните си тактики. Правеше сметка вместо това да прекара времето си в изработване на разни неща — колкото по-трудни и времеядни, толкова по-добре — за да бъде колкото е възможно по-заета.