Огледа някои от твърдите парчета дърво. Бяха най-разнообразни, така че щеше да може да прави купи с различна големина. Изчегъртването на вътрешността и оформянето и с ръчна брадвичка, използвана като тесла, и с нож, а после заглаждането с объл камък и пясък можеше да отнеме цели дни. Тя планираше да направи няколко купи. Някои от малките кожи щяха да бъдат превърнати в дланобрани, навуща, подплата за нозебрани, други щяха да бъдат ощавени и тъй добре обработени, че да станат меки и еластични като бебешка кожа, ала силно попиващи.
Колекцията и от меча трева, хвощови листа и стебла, тръстики, върбови вейки, корени на дървета щеше да бъде направена на кошници — плътно изплетени или с по-рехава, но сложна плетка — за готвене, ядене, съхраняване на материали, тави за веене на зърно, подноси, рогозки за седене, сервиране или сушене на храна. Можеше да прави върви с различна дебелина — от конец до въже — от влакнодайни растения, кори и сухожилия и от дългата конска опашка, да чегърта каменни лампи с плитки резервоарчета, които да бъдат напълнени с мазнина и със сух мъх, който гори без дим. За тази цел бе заделила настрани мазнината на месоядните животни. Не че не можеше да я яде, ако и се наложи, а просто въпрос на вкусови предпочитания.
Имаше плоски тазови и раменни кости, които да се оформят като чинии и подноси, и други кости за черпаци и бъркалки, мъх от различни растения за прахан или пълнеж заедно с пера и косми, няколко кремъчни конкреции и сечива, с които да бъдат обработени. Много бавни зимни дни бяха минали в правене на подобни предмети и сечива, необходими за съществуванието, но тя разполагаше и с материали за предмети, каквито не бе привикнала да прави, макар достатъчно често да бе наблюдавала как ги правят мъжете: ловни оръжия.
Искаше да изработи копия, сопи, които да лягат добре в ръката, нови прашки. Мислеше дори, че може да опита да направи боло, въпреки че това оръжие искаше също толкова много упражняване, колкото прашката. Брун беше майстор на болото. Дори самата направа на оръжието бе цяло изкуство. Три камъка трябваше да се одялкат кръгли като топки, после да се скрепят с въжета и да се привържат един към друг на нужното разстояние, за да се балансират.
Дали той щеше да научи Дърк? Айла се чудеше.
Дневната светлина намаляваше, а огънят и бе почти угаснал. Зърното беше уело всичката вода и бе омекнало. Тя отдели за себе си една купа, а в останалото добави вода и го приготви за Уини. Изсипа го в една непропусклива кошница и я занесе до мястото, където животното спеше — близо до стената от противоположната страна на входа на пещерата.
Първите няколко дни Айла, бе спала с малкия кон долу на брега, ала бе решила, че кончето трябва да има собствено място за спане в пещерата. Макар да използваше изсъхнали конски фъшкии за гориво, намираше, че върху кожите и за спане свежите изпражнения не вършат особена работа, а и кончето също не изглеждаше особено щастливо от това. Щеше да дойде време, когато конят щеше да стане твърде голям, за да може да се спи с него, а леглото и не бе достатъчно и за двете, при все, че тя често лягаше и гушваше животинчето на мястото, което му бе определила.
— Това трябва да ти стигне — махна Айла на коня. Беше навикнала да му говори и младият кон започваше да реагира на някои сигнали. — Надявам се, че съм ти събрала достатъчно. Ще ми се да знаех колко траят тук зимите.
Чувстваше се доста изнервена и малко потисната. Ако не беше тъмно, би направила една бърза разходка. Или, още по-добре, едно дълго бягане.
Щом конят започна да гризе кошницата, Айла му донесе наръч прясно сено.
— Хей, Уини, това дъвчи. Не ти се полага да си ядеш чинията! — Айла чувстваше, че с потупване и чесане оказваше специално внимание на младата си компаньонка. Когато престана, кончето навря муцуна в ръката и и извъртя към нея хълбока, който имаше нужда от още грижи.
— Сигурно много те сърби — усмихна се Айла и пак я зачеса. — Чакай, хрумна ми нещо.
Тя отиде до мястото, където бяха складирани разнообразните и материали и намери връзка сухи лугачки. Изсъхнеше ли цветът на растението, оставаше удължена яйцевидна бодлива четка. Отчупи една от стъблото и и внимателно зачеса с нея петното на хълбока на Уини. Едното петно водеше до второ и преди да спре, бе разчесала и излекувала целия сплъстен кожух на Уини за нейно явно удоволствие.
После обви ръце около шията на Уини и легна на прясното сено до топлото младо животно.
Айла се стресна и се събуди. Лежеше много спокойно, очите и бяха широко отворени и изпълнени с предчувствие. Нещо не бе наред. Усети студено течение и затаи дъх. Какво беше това сумтене? Не бе сигурна дали наистина го е доловила сред дишането на коня и собствения си пулс. Да не дойде от дъното на пещерата? Беше тъй тъмно, че не виждаше.