Побягна надолу по стръмната пътека с мяха за вода и разби тънката прозрачна коричка, която се бе образувала край бреговете на потока. Във въздуха се носеше загадъчният мирис на сняг. Като строши чистата коричка и извади ледената вода, се зачуди как може да бъде толкова студено, след като предния ден е било тъй топло. Времето се бе променило бързо. Беше привикнала да и е добре, но бе достатъчна и една промяна на времето, за да и напомни, че не може да си позволи да бъде самодоволна.
Иза щеше да бъде много разочарована от мен, задето съм заспала, без да оградя огъня. Сега ще трябва да си направя нов огън. А и не мислех, че вятърът може да духа в пещерата, досега винаги духаше от север. Това може да е спомогнало огънят да изгасне. Би трябвало да го оградя, ала плавеят гори толкова силно, като е сух. Само че не става за поддържане на огън. Може би трябва да отсека няколко зелени дървета. Те се разгарят по-трудно, но пък горят по-бавно. Трябва да отсека и колове за ветробран и да донеса още дърва. Щом завали, ще се събират по-трудно. Ще взема брадвичката и ще отсека дърветата, преди да напаля огън. Не ща вятърът пак да го угаси, преди да съм направила ветробрана.
На връщане към пещерата събра още няколко довлечени от водата дървета. Уини стоеше на площадката и изцвили приветствено, а после я побутна леко, търсейки ласка. Айла се усмихна, но побърза да влезе в пещерата, следвана по петите от Уини, която се опитваше да тикне нос в дланта на жената.
Добре, Уини, помисли Айла, след като остави дървата и водата. Потупа и почеса малко кончето и му сложи зърно в кошницата. Тя хапна от останалия студен заек и и се прищя да има малко горещ чай, но вместо чай пи студена вода. В пещерата беше студено. Подуха в шепи и пъхна длани под мишниците си, за да ги стопли, сетне извади една кошница с инструменти, която държеше близо до леглото си.
Беше си направила няколко инструмента малко след пристигането си и възнамеряваше да направи още, но нещо винаги се оказваше по-важно. Взе брадвичката, която винаги носеше и излезе навън, за да я огледа на по-светло. Ако с една брадвичка се работи умело, тя може да се подостря сама. При работа от ръба обикновено се отчупват малки парченца, така че винаги остава остър ръб. Но при кьопава работа може да се отчупи голяма люспа, може дори крехкият камък да се строши на парчета.
Айла не забелязваше потракването на копитата на Уини зад себе си. Беше твърде привикнала към звука. Младото животно се опита да пъхне носа си в ръката и.
— О, Уини! — викна тя, защото крехката кремъчна брадвичка падна на каменната площадка и се пръсна на парчета. — Това беше единствената ми брадвичка. Трябваше ми да сека дърва.
Не знам какво не е наред, помисли. Огънят ми угасна точно когато стана студено. Хиените идват, сякаш не очакват да видят огън, и готови да те нападнат. А сега се счупи и единствената ми брадвичка. Почваше да се безпокои, поредицата от неприятности не бе добър знак. Сега преди да започна каквото и да било друго, ще трябва да направя нова брадвичка.
Събра късчетата от брадвичката — можеше да се окаже възможно да ги оформи за някаква друга цел — и ги постави близо до изстиналото огнище. От нишата зад леглото си извади един пакет, увит в козината на гигантски хамстер и привързан с връв, и го свали на скалистия бряг.
Уини я последва, но когато тикането и бутането накараха жената да я бутне настрани вместо да я погали, остави Айла с камъните и и тръгна покрай стената към долината.
Айла внимателно и с почит разгъна пакета — отношение, усвоено отрано от Друуг, майстора на инструменти в Клана. Вътре имаше богат набор предмети. Първо подбра един овален камък. Първият път, когато бе обработвала кремък, беше потърсила камък за удряне, който да ляга добре в ръката и и да има подходящата за кремъка якост. Всички инструменти за обработка на кремък бяха важни, но никой не бе толкова важен като камъка за удряне. Той беше първото сечиво, което докосваше кремъка.
Нейните имаха само няколко щръбки за разлика от удрящия камък на Друуг, който бе очукан от честата употреба. Нищо обаче не можеше да го убеди да се откаже от него. Всеки можеше да издялка грубо някой кремъчен инструмент, но наистина фините бяха дело на майстори каменари, които се грижеха за сечивата си и знаеха как да правят духа на удрящия камък щастлив. Айла се тревожеше заради духа на своя камък за удряне, макар никога по-рано да не го бе правила. Сега това бе още по-важно, понеже тя трябваше да бъде свой собствен майстор на инструменти. Знаеше, че ако удрящият камък се счупи, се изискват специални ритуали за предотвратяване на лошия късмет, за спечелване на благоразположението на духа на камъка и за убеждаването му да влезе в нов камък, ала те не и бяха известни. Остави настрани камъка за удряне и огледа едно здраво парче от бедрена кост на преживно животно за признаци за разцепване от последния път, когато го бе използвала. След костения чук прегледа и чукалката — кучешки зъб на голямо животно от котешката порода, изваден от една челюст, която бе намерила в купчината в основата на стената. После провери и другите каменни и костени инструменти.