Първият удар счупи варовиковото покритие и тя спря да огледа преценяващо кремъка. Имаше хубав цвят — матово тъмносив, но зърното не бе от най-фините. Въпреки това нямаше включвания, точно като за брадвичка. Много от дебелите люспи, които се отцепиха, когато започна да оформя кремъка като брадвичка, можеха да се използват. Те имаха надебеления като луковица на края на люспата, където бе попаднал ударът, ала изтъняваха до остър ръб. Повечето имаха разположени в полукръг набраздявания, които оставяха дълбок нащърбен белег върху ядрото. Такива люспи можеха да се използват като груби режещи сечива, например сатъри за разсичане на козина и месо или сърпове за рязане на трева.
Когато постигна приблизително желаната форма, премина към костения чук. Костта бе по-мека, по-еластична и нямаше да потроши тънкия, остър, макар и малко вълнист ръб, както можеше да стори удрящият камък. Прицели се внимателно и удари много близо до вълнообразното острие. С всеки удар отлитаха по-дълги и тънки люспи с по-плоска издутина от причукването и по-малко нагънати краища. За много по-кратко време, отколкото и бе отнело приготовлението, инструментът беше завършен.
Беше дълъг около пет пръста и наподобяваше круша със заострен, но плосък връх. Профилът му бе солиден, леко приплескан, като косо от върха тръгваха здрави режещи ръбове. Закръглената му основа бе пригодена да се държи в ръка. Можеше да се използва като брадва за сечене на дърва или като тесла — например за изчегъртване на купа. С него едно парче мамутова кост би могло да се насече на по-малки, а също можеше да троши и животински кости, когато се наложеше месото да се реже на парчета. Беше здраво и остро оръжие с много приложения.
Айла се почувства по-добре, по-отпусната и готова да опита по-напредничавата и сложна техника. Пресегна за втори покрит с варовик кремък и за удрящия камък и тресна външната обвивка. Камъкът се оказа чурук. Варовиковата повърхност преминаваше в тъмносивата вътрешност и пресичаше цялото ядро. Включването правеше камъка неизползваем и наруши хода на работата и концентрацията и. Пак се почувства нервна. Остави удрящия камък на скалистия бряг.
Отново лош късмет, отново лош знак. Не искаше да го повярва, не искаше да се предаде. Погледна пак кремъка, зачуди се дали може да получи няколко полезни люспи от него, и пак вдигна удрящия камък. Отчупи една люспа, но тя се нуждаеше от дооформяне, така че пак остави камъка за удряне и посегна към каменната чукалка. Само че този път едва-едва погледна към другите си сечива. Очите и мереха кремъка и тя хвана камъка от брега, като по този начин предизвика едно събитие, което щеше да промени живота и.
Не всички изобретения са рожба на необходимостта. Понякога се проявява и способността да се откриват случайно интересни неща. Цялата работа е да оцениш видяното. Всички необходими съставки бяха налице, ала единствено случайността можеше да ги събере в правилната последователност. Никой и най-малко от всичка младата жена, седнала на каменистия бряг в уединената долина, не би и помислил нарочно да направи такъв опит.
Когато посегна към каменната чукалка, вместо нея ръката на Айла напипа парчето железен пирит, което беше с приблизително същите размери. Щом удари прясно оголената кремъчна повърхност на нефелния камък, се случи тъй, че сухата прахан от пещерата беше в непосредствена близост и получената от удара на двата камъка искра попадна право в клъбцето сплетени влакна. Нещо по-важно, получи се тъй, че Айла гледаше точно в тази посока, когато искрата изскочи, попадна върху праханта, запуши за миг и преди да изгасне, предизвика струйка дим.
Тук си каза думата способността за случайни открития. Айла можеше да оцени видяното и необходимите за повторението елементи: тя разбираше процеса за разпалване на огън, имаше нужда от огън и не се боеше да пробва нещо ново. Въпреки това и трябваше известно време, за да разбере и оцени какво бе видяла. Отначало димът я озадачи. Трябваше да си помисли за него, преди да успее да направи връзката между струйката дим и искрата, а искрата пък я озадачи още повече. Откъде се взе? И тогава погледна камъка в ръката си.
Камъкът беше друг! Не беше каменната чукалка, а един от тези блестящи камъни, които бяха пръснати по целия бряг. Но все пак си оставаше камък, а камъните не горяха. Ала нещо беше предизвикало искрата, която накара праханта да запуши. Нали праханта беше запушила?
Вдигна клъбцето от сплетени влакна суха кора, готова да повярва, че димът и се е привидял, но малката черна дупчица остави сажда на пръстите и. Вдигна пак железния пирит и внимателно го огледа. Как искрата излезе от камъка? Какво бе направила? Кремъчната люспа, беше ударила кремъка. Чувствайки се малко глупаво, блъсна двата камъка един в друг. Нищо не се случи.