Джетамио се разкъсваше. Искаше и се да остане при ранения чужденец, чиито смеещи се очи я караха да се усмихва всеки път, щом я погледнеше, но и се искаше и да иде на лов. Откакто бе в състояние да ловува, щом можеше, никога не пропускаше лов. Рошарио я подтикна да иде.
— Нищо няма да му се случи. Шамуд ще се погрижи малко за него и без теб, а и аз съм тук.
Ловната група вече бе потеглила, когато Джетамио викна подир тях и се затича, докато остана без дъх, все още опитвайки се да си завърже качулката. Джондалар се бе чудил дали тя ходи на лов. Младите жени от Зеландонии често го правеха. За жените това бе въпрос на избор и на обичая на Пещерата. Щом започнеха да раждат деца, те обикновено оставаха по-близо до дома, освен когато имаше хайка. Когато тръгнеха на батю, се нуждаеха от всички читави хора, за да подгонят някое стадо към капаните или към отвесните скали. Джондалар харесваше жените, които ловуваха — също като повечето мъже от неговата Пещера — макар да бе разбрал, че симпатиите му в никакъв случай не са общоприети. Говореха, че жените, които сами ловуват, оценяват трудностите и стават по-разбрани стопанки. Майка му беше особено известна с необикновеното си следотърсаческо умение и дори след като се бе сдобила с деца, често се присъединяваше към лова.
Изчакаха Джетамио да ги настигне и потеглиха с добра крачка. Джондалар помисли, че температурата спада, но се движеха тъй бързо, че не бе сигурен, докато не спряха край едно криволичещо ручейче, което се виеше из равната пуста, дирейки начин да се добере до Майката. Когато пълнеше мяха си с вода, забеляза, че край бреговете ледът е станал по-дебел. Бутна назад качулката си, защото кожата около лицето му ограничаваше периферното зрение, но не след дълго отново я нахлузи, заедно с мнозина други. Въздухът определено щипеше.
Някой забеляза следи, водещи нагоре по течението, и всички се събраха наоколо, докато Джондалар ги изучаваше. На същото място, и то наскоро, семейство носорози бе спряло на водопой. Джондалар очерта с пръчка плана на атаката във влажния пясък на брега и забеляза, че ледени кристали втвърдяват земята. Доландо зададе въпрос със собствената си пръчка и Джондалар разработи рисунката. Разбраха се и всички се изпълниха с нетърпение на потеглят отново.
Тръгнаха по следите тичешком. Бързият ход ги разгорещи и качулките пак бяха развързани. Дългата руса коса на Джондалар хрускаше и полепваше по козината на качулката му, Трябваше им повече време да ги догонят, отколкото той очакваше, но щом съзря червеникавокафявите космати носорози отпред, разбра причината. Животните се движеха по бързо от обикновено и право на север.
Джондалар погледна неспокойно небето — тъмносиня купа, прихлупена връз тях и само няколко разпръснати облаци в далечината. Не личеше да се задава буря, ала той бе готов да се върне, да вземе Тонолан и да се махне. Никой друг изглежда нямаше и най-малкото намерение да се откаже, след като носорозите се показаха. Зачуди се дали предсказването на снеговалеж по движението на носорозите на север влиза в техните знания и се усъмни.
Идеята да се иде на лов беше негова и не се бе оказало трудно да я съобщи на останалите. Сега искаше да се върне при Тонолан и да го закара на безопасно място. Само че сега щеше да трябва да обясни, че се задава снежна буря, а на небето почти нямаше облаци и той не можеше да говори езика им. Разтърси глава. Трябваше първо да убият носорог.
Щом ги доближиха, Джондалар се втурна напред, за да се опита да изпревари последния изоставащ — млад носорог, който не бе съвсем пораснал и на когото му бе малко трудно да тича заедно с другите. Високият мъж изфуча напред, развика се и размаха ръце, за да привлече вниманието на животното и да го накара да се отклони или забави. Но младокът се носеше на север със същата праволинейна решителност като останалите и не му обърна внимание. Изглеждаше, че мъчно ще отвлекат вниманието на някое животно, и това го разтревожи. Бурята се задаваше по-бързо, отколкото си мислеше.
С крайчеца на окото си забеляза, че Джетамио го е настигнала, и се изненада. Сега накуцването и бе по-забележимо, но тя се движеше бързо. Без да съзнава, Джондалар одобрително поклати глава. Останалите членове на ловната група бягаха и се опитваха да заобиколят едно животно и да подплашат другите. Но носорозите не бяха като стадните животни, които са общителни и лесно се водят или подплашват, и разчитат многобройността им да им осигури безопасност и оцеляване на рода. Косматите носорози бяха независими, своенравни създания, които рядко се събираха в групи, по-големи от едно семейство, и бяха опасно непредвидими. С тях ловците трябваше да се нащрек.