— Искаш да стана, така ли, Уини?
Конят поклати глава надолу нагоре, сякаш разбираше. Поне на Айла и се искаше да вярва в това. Инстинктът и за оцеляване винаги бе бил силен. Трябваше нещо повече от самотата, за да се предаде. Израснала в Клана на Брун, макар и обичана, тя цял живот бе била самотна по най-различни начини. Винаги се бе отличавала. Водещата сила беше любовта и към другите. Тяхната нужда от нея — на Иза, когато се разболя, на Креб, когато остаря, на малкия и син — даваше смисъл и цел на живота и.
— Права си, по-добре да ставам. Не мога да те оставя сама, Уини, а тук съвсем се намокрих и измръзнах. Ще си сложа нещо сухо. После ще ти направя топла ярма. Нали я обичаш?
Айла гледаше как двата полярни лисугера се зъбят и хапят един друг в битка за женската лисица и надушваше силната миризма на разгонените мъжкари чак от височината на скалната си площадка. През зимата са по-красиви, лете са просто убито кафяви. Ако искам да имам бяла кожа, сега му е времето, помисли тя, но не се помръдна да вземе прашката си. Единият мъжкар надделя и поиска наградата си. Щом и се качи, лисицата оповести акта му с дрезгав вик.
Тя издава такъв звук, само когато се чифтосват. Чудя се дали това и харесва или не. Аз никога не съм го харесвала, даже и след като престана да ме боли. Само че другите жени го харесват. Защо съм толкова различна? Само защото не харесвах Брод? Защо пък това трябва да значи нещо? Тази женска лисица харесва ли тоя мъжкар? Харесва ли и това, което той прави? Не бяга.
Не за пръв път Айла се въздържаше да ловува, за да наблюдава лисици и други месоядни животни. Често прекарваше цели дни, като наблюдаваше плячката, която нейният тотем и бе разрешил да преследва, изучаваше навиците и обиталищата и и бе открила, че това са много интересни създания. Мъжете от Клана изучаваха лова, като практикуваха главно с тревопасни животни, животни за ядене и макар да можеха да проследят и да убият и месоядни животни, когато имаха нужда от топла кожа, те не бяха любимата им плячка. Те не притежаваха тази специална връзка с животните, която притежаваше Айла.
Макар да ги познаваше добре, те все още я впечатляваха, но бързо пърцащият лисугер и пищящата лисица я накараха да се замисли за нещо повече от ловуването. Всяка година късно зиме те се събираха по този начин. Напролет, когато кожухът и стане кафяв, тази лисица щеше да се окоти. Чудя се дали ще остане тук под костите и плавея или ще си изрови дупка някъде другаде. Надявам се да остане. Тя ще ги откърми, после ще им дава бебешка храна, полусдъвкана от самата нея. След туй ще носи мъртви животни — мишки, къртици, птици. Понякога и заек. Когато бебетата пораснат, ще им носи все още живи животни и ще ги научи да ловуват. До есента ще бъдат почти израсли и следващата зима лисиците ще пищят по същия начин, когато лисугерите им се качват.
Защо го правят? Защо се чифтосват така? Мисля, че той започва нейните бебета. Ако, за да ги роди, и трябва само да погълне един дух, както винаги ми разправяше Креб, защо се чифтосват така? Никой не мислеше, че ще имам бебе. Казваха, че духът на моя тотем е много силен. Но аз родих. Ако Дърк е бил започнат, когато Брод направи това с мен, не е имало никакво значение дали тотемът ми е силен.
Хората обаче не са като лисиците. Те не раждат бебета само през пролетта, жените могат да ги имат по всяко време. И жените и мъжете не се чифтосват само през зимата, те го правят през цялото време. Жената обаче няма бебе всеки път. Може би Креб също е прав. Може би духът на мъжкия тотем трябва да влезе в жената, но тя може да не го погълне. Мисля, че той го слага вътре, когато се чифтосват, със своя орган. Понякога тотемът и го отхвърля, а понякога той зачева нов живот.
Мисля, че не ща бяла лисича кожа. Ако убия една, другите ще се махнат, а аз искам да видя колко малки ще има тя. Ще убия тази белка, която видях надолу по рекичката, преди да стане кафява. Кожата и е бяла и по-мека и черният крайчец на опашката и ми харесва.
Само че тази малка белка е тъй дребна, че от кожата и едва ли ще стане и един дланобран, а напролет и тя ще има бебета. Следващата зима белките сигурно ще са повече. Май днес няма да ловувам. Мисля вместо това да довърша тази купа.
На Айла не и хрумна да се зачуди защо си мисли за създанията, които могат да бъдат в нейната долина следващата зима, когато тя се канеше да отпътува през пролетта. Все повече свикваше със самотата си, освен вечер, когато добавяше нова рязка на гладката пръчка и я поставяше върху нарастващия куп рабоши.