С опакото на ръката Айла се опита да отмахне сплъстения мазен кичур коса от лицето си. В момента разцепваше един дървесен корен, за да прави голяма мрежеста кошница, и не можеше да прекъсне работа. Изпробваше нови техники на плетене, като използваше разнообразни материали и комбинации, та да получи различни фактури и бримки. Процесът на плетене, съединяване и връзване и направата на ленти, върви и въжа до такава степен бе обсебил вниманието и, че бе престанала да се интересува от каквото и да било друго. Макар понякога готовите предмети да бяха неизползваеми и чат-пат смешни, тя бе направила някои изненадващи нововъведения, които я бяха окуражили да продължава експериментите. Хвана се, че плете и заплита почти всичко, което и паднеше в ръцете.
От ранно утро разработваше една особено сложна техника на сплитане и разбра, че е станало вечер чак когато Уини влезе и провря муцуна иззад кожения ветробран.
— Кога стана толкова късно, Уини? Даже нямаш вода в купата — рече тя, като стана и се разкърши, защото се бе вдървила от много седене на едно място. — Трябва да приготвя нещо да ядем, пък се и канех да сменя подложката за спане.
Младата жена се засуети наоколо, измъкна свежо сено за коня и за плитката канавка под леглото си, като изтърси старата трева от площадката. Разтроши ледената коричка, за да извади сняг от натрупаната до входа на пещерата купчина, и пак се зарадва, че разполага с нея. Забеляза, че не е останало много и се зачуди колко още ще изкара, без да и се налага да взима вода отдолу. Поспори сама със себе си дали да донесе достатъчно вода за пране и като си помисли, че друг случай може да не се появи чак до пролетта, донесе достатъчно и да си измие косата.
Докато готвеше яденето, ледът се топеше в сложените край огъня купи. Работеше, а мислите и все се връщаха към техниките на работа с влакна, които толкова я бяха обсебили. След като се нахрани и изми съдовете, започна да разчесва влажната си коса с една клонка и с пръсти, докато не забеляза изсушената лугачка, с която разплиташе и разчесваше влакнестите кори, използвани за плетене. Редовното разчесване на Уини и бе дало идеята да използва лугачката при подготвянето на влакнестия материал и следващата естествена стъпка бе да я опита на собствената си коса.
Резултатът я задоволи. Гъстите златисти кичури станаха меки и гладки. По-рано не бе обръщала особено внимание на косата си, като се изключи миенето от време на време, и обикновено я носеше отметната зад ушите и вчесана на път горе-долу по средата. Вчеса я напред, за да я огледа на светлината на огъня и си спомни, колко често Иза и казваше, че косата е най-красивото у нея. Цветът е наистина хубав, помисли, но още по-привлекателна беше структурата и, гладките дълги нишки. Без да усети, започна да сплита част от нея в дълга плитка.
Завърза на края парче сухожилие и започна да сплита друга част. Хрумна и колко странно ще се види някому, че прави върви от собствената си коса, но не се замисли за дълго и скоро цялата и глава беше покрита с множество дълги плитки. Разклати глава насам-натам и се усмихна на непривичното усещане. Плитките и харесаха, ала не можеше да ги затъква зад ушите си и постоянно падаха на лицето и. След няколко опита намери начин да сплете и върже на главата си тези, които падаха отпред, но понеже и харесваше да ги клатушка, остави страничните и задните плитки да падат свободно.
Отначало я привлече непривичното, но след туй удобството я убеди да остави косата си на плитки. Така тя си стоеше на място. Не се налагаше да отмята свободните кичурчета от лицето си. И какво значение имаше, че някой може да я помисли за странна? Щом и харесваше, можеше да прави шнурове от косата си — трябваше да се харесва единствено на себе си.
Не след дълго снегът на площадката се свърши, но вече не и се налагаше да троши лед, за да стигне до водата. Достатъчно сняг се бе задържал в преспите. Първия път, когато слезе за сняг, забеляза, че под пещерата той е покрит със сажди и пепел от огъня. Тръгна нагоре по замръзналия поток, за да намери по-чист участък, но когато влезе в тясното ждрело, любопитството я подтикна да продължи.
Никога не бе плувала нагоре по реката, колкото можеше. Течението беше силно, пък и нямаше нужда. Но ходенето не изискваше усилия, като се изключи това, че трябваше да внимава къде стъпва. В ждрелото, където ниските температури бяха застигали водните пръски, а големите налягания бяха оформили скалите, ледените фантазии бяха създали една приказна страна. Тя се усмихваше от удоволствие при вида на чудесните образования, но се оказа неподготвена за гледката, която я очакваше.