Айла не можеше да се движи. Лежеше полупотънала във водата и все още стискаше чуканите на клоните. Един водовъртеж в пороя повдигна стеблото и го освободи от острите скали, като изпълни младата жена с паника. Тя се насили да се изправи на колене и забута напред тласканото от водата дърво, закотви го на брега, после падна обратно във водата.
Не можеше да се отпусне задълго. Като трепереше силно от студената вода, си наложи да пропълзи върху скалистия нос. Непохватно развързва възлите на лозата и щом успя, повлече вързопа към брега. За нейните треперещи пръсти ремъкът се оказа още по-труден за развързваме.
Провидението и помогна и ремъкът се скъса. Задърпа настрани дългата кожена лента, избута кошницата, пропълзя върху мечата кожа и се загърна с нея. Докато треперенето и престане, младата жена вече бе заспала.
След опасното пресичане на реката Айла се отправи на север и леко на запад. Докато претърсваше откритата степ за някакъв знак от хора, летните дни се затоплиха. Тревистите цветя, които бяха освежили късата пролет, повяхнаха и тревата израсна почти до кръста.
Тя добави люцерна и детелина към диетата си и се зарадва на леко сладникавите и съдържащи скорбяла фъстъци, чиито корени откриваше, проследявайки криволичещите на повърхността стебла. Шушулките на млечния фий и овалните зеленчуци набъбнаха и се присъединиха към ядивните корени, така че не се налагаше тя да ги разпознава от отровните им братовчеди. Когато сезонът за пъпките на кремовете мина, корените все още бяха нежни. Няколко ранозреещи разновидности ниско расло френско грозде започнаха да променят цвета си и постоянно се появяваха нови листенца куча лобода, сипан и коприва.
Прашката и не страдаше от липса на цели. Равнините изобилстваха от мармоти, големи пустинни гризачи, безопашати степни зайци и оцветени в кафяво вместо в зимно бяло различни видове полски зайци. Ниско летящите бели и алпийски яребици представляваха специално угощение, макар че Айла не можеше да хапне алпийска яребица, без да се сети за тлъстите гащати птици, които бяха предпочитаното лакомство на Креб.
И това бяха само по-дребните създания, които се угощаваха от лятното изобилие на равнината. Видя стада елени — северни елени, благородни елени и едри рогати гигантски елени, малки степни кончета, магарета и онагри, които наподобяваха и едните, и другите. От време на време някой гигантски бизон или семейство антилопи сайга пресичаха пътя и. В стадата червеникавокафяви диви говеда, чиито бикове стигаха шест фута височина при плешките, имаше пролетни телета, които бозаеха от широките кравешки вимета. Устата на Айла се пълнеше със слюнки при мисълта за вкуса на млечното телешко, но прашката и не ставаше за лов на зубри. Тя мярна мигриращи рунтави мамути, видя как мускусни бикове, строени в редица с малките отзад, гледат изпод вежди глутница вълци и внимателно избегна семейство злонравни космати носорози. Тотемът на Брод, помисли тя, подхожда му.
С напредването на север младата жена започна да забелязва промяна в терена. Той ставаше по-сух и пустинен. Бе достигнала неясната северна граница на влажните снежни континентални степи. Нататък по цялата дължина на пътя до стръмните стени на огромния северен ледник се простираха безводни льосови степи — природна среда, съществувала единствено през ледниковия период.
Ледниците — масивни замръзнали пластове лед, проснали се върху континента, обгръщаха северното полукълбо. Близо една четвърт от земната повърхност бе погребана под тяхната неизмерима, смазваща тежест. Заключената в техните предели вода бе предизвикала снижаване на нивото на океаните, удължаване на бреговата линия и промяна на формата на сушата. Нито една част от света не бе свободна от влиянието им: дъждовете наводняваха екваториалните райони и пустините се свиваха, ала наистина огромен бе ефектът в близост до границите на леда.
Обширното ледено поле охлаждаше въздуха над себе си, кондензираше влагата в атмосферата и тя падаше под формата на сняг. Близо до центъра обаче имаше стабилна област на високо налягане, която създаваше изключително сух студ и изтласкваше валежите от сняг към краищата. Там израстваха огромни ледници. По цялото си огромно протежение ледът бе почти еднакъв, а дебелината му надминаваше една миля.
Понеже по-голямата част от снега падаше върху леда и подхранваше ледника, земята на юг от него бе суха и замръзнала. Постоянното високо налягане над центъра засмукваше като комин и запращаше студения сух въздух към областите с ниско налягане. Над степите винаги духаше северен вятър. Променяше се само силата му. По пътя си той помиташе стритите на брашно от подвижната стена на ледника скали. Плаващите във въздуха частици се ръсеха върху льоса — среда, малко по-груба от лепило, отлагаха се на стотици мили разстояние на много стъпки дълбочина и се превръщаха в почва.