Тя продължи, като ту вдишваше, ту издишваше и случайно издаде остър звук. Бе така погълната от усилията си, че не забеляза как Уини наостря уши при всяко изсвирване. Конят не знаеше как да отговори, но изпитваше любопитство и направи няколко крачки към жената.
Айла видя, че младата кобила се доближава с въпросително приведени напред уши.
— Изненадана ли си, че мога да правя птичи звуци, Уини? И аз съм изненадана. Не знаех, че мога да нея като птичка. Е, може би не съвсем като птичка, но ако продължа да опитвам, мисля, че ще започне да прилича. Чакай да видя дали мога пак да го направя.
Пое въздух, сви устни и като се концентрира, изсвири дълго и силно. Уини отметна глава, изцвили и затанцува към нея. Айла стана и прегърна кобилата през врата, като изведнъж осъзна колко много е пораснала.
— Толкова си голяма, Уини. Конете растат така бързо, ти вече си почти пораснал женски кон. Колко бързо можеш да тичаш сега? — и Айла я плясна здраво по задницата. — Хайде, Уини, побягай с мен — махна тя и хукна през полето колкото и държат краката.
С няколко крачки кобилата я надмина и, разгъвайки тяло, побягна напред. Айла я последва, като бягаше просто защото и беше приятно. Насили се да бяга, докато вече не можеше да продължи и спря запъхтяна. Загледа се как конят галопира из дългата долина, после описва широк кръг и се връща в лек галоп. Да можех да бягам като теб, помисли. Двете щяхме да можем да бягаме заедно където си щем. Чудя се дали нямаше да съм по-щастлива, ако бях кон, а не човек? Тогава нямаше да съм самотна.
Не съм самотна. Уини е добра компания, нищо че не е човек. Тя е всичко, което имам, и аз съм всичко, което тя има. Само че нямаше ли да е прекрасно, ако можех да бягам като нея?
Кобилката се върна запенена и накара Айла да избухне в смях, защото се изтъркаля в ливадата, ритайки с крака във въздуха и издавайки слаби звуци на задоволство. Стана, разтърси се и започна да пасе. Айла продължи да я гледа, мислейки колко вълнуващо би било да тича като кон, сетне пак започна да се упражнява да свирка. Щом успя да издаде остър пронизващ звук, Уини погледна и пак побягна към нея. Айла я прегърна през врата, доволна, че се е отзовала на свиркането, но мисълта да бяга заедно с кобилата още се мотаеше в главата и.
Озари я една идея.
Тя не би и хрумнала, ако не бе живяла цяла зима с животното и не мислеше за него като за приятел и компаньон. И със сигурност нямаше да направи нищо при подобна мисъл, ако все още живееше с Клана. Но Айла се бе научила да следва хрумванията си.
Ще има ли нещо против, помисли Айла. Дали ще ми позволи? Заведе коня до ствола, покатери се на него, обви ръце около конската шия и вдигна крак. Бягай с мен, Уини. Бягай и ме вземи с теб, помисли тя и яхна коня.
За младата кобила товарът на гърба беше непривичен. Тя прилепи уши назад и нервно затанцува. Но макар товарът да бе непознат, жената не беше и ръцете на Айла около врата и действаха успокояващо. Уини почти се вдигна на задните си крака, за да отхвърли товара, но вместо това се опита да избяга от него. Тя препусна в галоп по полето с Айла на гърба.
Младата кобила обаче вече беше добре побягала, а животът и в пещерата бе по-заседнал от обичайното. Макар тя да пасеше в долината, нямаше стадо, с което да се движи, нито хищници, от които да бяга. В добавка беше и още твърде млада. Не след дълго тя забави ход и спря с надигащи се хълбоци и наведена глава.
Жената се плъзна от гърба на коня.
— Уини, беше чудесно — зажестикулира Айла със святкащи от възбуда очи. Повдигна клюмналата муцуна с двете си ръце и долепи буза до носа на животното. После прихвана главата на кобилата под мишница в знак на обич, какъвто не бе правила откакто кончето беше малко. Това беше специална прегръдка, използвана само за специални случаи.
Ездата беше такова вълнение, че трудно можеше да го овладее. Самата идея да е заедно с галопиращия кон изпълваше Айла с изумление. Никога не бе и сънувала, че това е възможно. Нито тя, нито някой друг.
10
Айла с нежелание слизаше от коня. Да язди в пълен галоп младата кобила бе неописуемо удоволствие. То я възбуждаше повече от всичко. Уини изглежда също се забавляваше и бързо привикна да я носи на гърба си. Скоро долината стана твърде тясна за жената и галопиращия кон и те често препускаха из степите на изток от реката, до които се стигаше лесно.
Тя знаеше, че скоро ще трябва да започне да събира и ловува, да обработва и складира храната, която природата и предоставя, за да се подготви за следващия сезонен цикъл. Но през ранната пролет, когато земята все още се разбуждаше от дългата зима, даровете и бяха оскъдни. Няколкото свежи зеленчуци разнообразиха сушената зимна диета, но нито корените, нито пъпките, нито жилавите стъбла бяха набъбнали. Айла използва принудителната си почивка да язди, от ранна сутрин до късна вечер толкова често, колкото можеше.