Другите бяха нейните хора, ала тя не можеше да си спомни нищо от своя живот отпреди попадането си в Клана. Знаеше, че е била намерена в безсъзнание край една река, изгладняла и в треска от инфектираните драскотини от пещерния лъв. Че е била на умиране, когато Иза я намерила и я взела със себе си, докато търсели нова пещера. Опиташе ли се обаче да си припомни нещо от по-раншния си живот, я обземаше обръщащ червата и страх и неприятното усещане за тресящата се под нозете и земя.
Земетресението, което бе захвърлило петгодишното момиче само в гората, го бе оставило на милостта на съдбата и на съчувствието на твърде различни от него хора и се бе оказало твърде разрушително за младия му разум. Тя бе загубила всякакъв спомен за земетръса и за хората, сред които бе родена. За нея, както и за останалите от Клана, те бяха просто Другите.
Подобно на нерешителната пролет с нейните бързи смени от ледени дъждове към топло слънце и обратно, настроението на Айла се менеше от едната крайност до другата. Дните не бяха лоши. Докато растеше, често прекарваше дните си в бродене из околността край пещерата, за да събира билки за Иза или, по-късно, да ловува, така че още оттогава бе привикнала със самотата. Затова през сутрините и следобедите, когато беше заета и потънала в работа, тя не искаше нищо повече от това да стои в закътаната долина заедно с Уини. Нощем в малката си пещера само с огъня и коня за другари тя жадуваше за друго човешко същество, което да облекчи самотата и. Оказа се, че е по-трудно да бъде самотна през затоплящата се пролет, отколкото през дългата студена зима. Мислите и се връщаха към Клана и към хората, които бе обичала, а ръцете я сърбяха да прегърне сина си. Всяка нощ решаваше, че на другия ден ще започне да се приготвя за заминаване, и всяка сутрин отлагаше. Вместо това яздеше Уини по източните равнини.
Продължителните и внимателни наблюдения я запознаха не само с територията, но и с живота сред огромната прерия. Стадата тревопасни бяха започнали да мигрират и я накараха да се замисли отново да улови някое голямо животно. Идеята зае мислите и и изтика настрани прекалената и обсебеност със самотното и съществувание.
Видя коне, но нито един не се върна в долината. Това нямаше значение. Не възнамеряваше да лови коне. Трябваше да убие някое друго животно. Въпреки че не знаеше за какво би могла да ги използва, тя започна да взима при пътуванията си своите копия. Носенето на дългите прътове бе твърде затруднително, докато не измисли сигурни държачи за тях — по един във всеки кош от двете страни на коня.
Идеята и започна да се оформя едва когато забеляза едно стадо самки на северни елени. Когато беше момиче и крадешком се учеше да ловува, често си намираше оправдание да работи близо до мъжете, щом те обсъждаха лова — любимата си тема за разговор. Тогава бе по-заинтересована от ловджийските умения, свързани с прашката — нейното оръжие — но бе заинтригувана независимо какъв вид лов обсъждаха. При пръв поглед помисли, че стадото северни елени с малки рога е от самци. После забеляза малките и си спомни, че от всички разновидности на елените единствено самките на северните елени имат рога. Това задейства цяла редица свързани един с друг спомени — включително и за вкуса на месото им.
Нещо по-важно, тя си спомни, че мъжете говореха, че когато пролетно време мигрират на север, северните елени пътуват по един и същ маршрут, сякаш следват пътечка, която единствени те могат да видят и че мигрират на отделни групи. Първи вървят женските и малките, следвани от стадо млади мъжкари. По-късно на малки групи след тях се точат старите елени.
Айла яздеше бавно след стадото рогати самки и техните младенци. Летните ята комари и мухи, които обичаха да гнездят в козината на северните елени, особено около очите и ушите, като ги принуждаваха да търсят по-хладен климат, защото тогава насекомите не бяха чак толкова многобройни, тепърва се появяваха. Айла несъзнателно отпъди няколкото насекоми, които бръмчаха около главата и. Когато бе излязла, сутрешната мъгла все още тегнеше над ниско разположените дерета и падини. Изгряващото слънце я изпаряваше от дълбоките места, като придаваше на степите непривична влажност. Елените бяха привикнали към други копитни животни и не обръщаха внимание на Уини и нейната пасажерка, ако не ги доближаваха много.
Айла ги наблюдаваше и си мислеше за лова. Ако мъжкарите последват самките, то скоро трябва да минат оттук. Може би мога да убия някой млад елен, ще знам кой път ще хванат. Само че това, че знам пътя, няма да ми помогне много, ако не успея да се доближа достатъчно, за да използвам моите пики. Може би пак ще трябва да изкопая яма. Те просто ще я заобиколят и ще я избегнат, а тук няма достатъчно храсти, за да издигна ограда, която да не могат да прескочат. Може би ако ги подгоня, някой ще падне в ямата.