Ако падне, как ще го извадя? Не искам пак да кълцам някое животно на дъното на кална яма. При това ще трябва да суша тук месото, освен ако съумея да го пренеса до пещерата.
Цял ден жената и конят следваха стадото, като от време на време спираха да ядат и почиват, докато облаците във все по-тъмносиньото небе не порозовяха. Тя бе в непозната местност — по на север, отколкото когато и да било. Видя отдалеч ивицата растителност и на гаснещата светлина на аленото небе съзря как цветът му се отразява зад гъстия храсталак. Северните елени се източиха в нишки, за да преминат през тесните проходи и да стигнат до един широк поток. Преди да го преминат, те се подредиха край плиткото, за да пият.
Сивият здрач изсмука свежата зеленина на земята, а небето засия, сякаш откраднатият от нощта цвят се бе върнал в по-ярка окраска. Айла се чудеше дали това е същият поток, който вече няколко пъти бяха пресекли. Вместо да пресекат различни ручеи, потоци и барички — притоци на по-пълноводен източник, често минаваха отново и отново през една и съща река, тъй като тя криволичеше из равнинната степ, връщаше се почти на старото място или се разделяше на канали. Ако пресмятанията и бяха верни, от другата страна на реката можеше да стигне до своята долина, без да и се наложи да пресече нито една по-голяма река.
На другия бряг елените пощипваха лишеи и изглежда се канеха да пренощуват. Айла реши да стори същото. До дома имаше много път и все някъде трябваше да пресече реката. Тя не искаше да рискува да се намокри и да замръзне точно когато идва нощта. Плъзна се от коня, махна товарните кошове и остави Уини да побяга на свобода, докато стъкми бивака. Скоро с помощта на огнения камък и на един кремък сухите храсти и плавеят се разгоряха. Като се нахрани с увити в листа и изпечени фъстъци и шпикован с най-различни зеленчуци гигантски хамстер, тя разпъна ниския си навес. Айла свирна на коня да дойде, понеже искаше да бъде наблизо, и се намъкна в спалната си кожа, като подаде глава през отвора на навеса.
На хоризонта се събираха облаци. Звездите над нея бяха тъй нагъсто, сякаш някаква невероятно ярка светлина се опитваше да си пробие път през напуканата и надупчена черна стена на нощното небе. Креб казваше, че на небето има огньове, размишляваше тя, от огнищата на света на духовете, а също и от огнищата на духовете-тотеми. Очите и заизследваха небесата, докато не намериха фигурата, която търсеше. Ето къщата на Урсуз и над нея моя тотем, Пещерния лъв. Беше странно как така се движат по небето, но фигурите, не се променяха. Чудя се дали ходят на лов и дали после се връщат в пещерите си.
Трябва да убия северен елен. И ще е хубаво по-бързо да измисля начин, скоро ще дойдат мъжкарите. Та значи те ще пресекат тук. Уини подуши присъствието на четирикрак хищник, изпръхтя и се приближи към огъня и жената.
— Имали там нещо, Уини? — попита Айла, като използваше звуци и сигнали — думи, които не приличаха на никоя от тези, които Клана използваше. Тя можеше да издаде меко цвилене, което не се различаваше от звука, издаван от Уини. Можеше да джавка като лисица, да вие като вълк и бързо се научаваше да свири като почти всяка птичка. Много от звуците вече бяха влезли в личния и говор. Почти не мислеше за възбраната на Клана против ненужните звуци. Обичайната лекота при произнасянето на звуци, характерна за нейния род, предявяваше своите права.
Конят се намести между огъня и Айла, като лиши от сигурност и двете едновременно.
— Махни се, Уини. Спираш ми топлината.
Айла стана и добави ново дръвче в огъня. Прегърна с ръка шията на животното и усети нервността му. Май ще стоя да поддържам огъня, помисли. Каквото и да има от другата страна, то ще бъде много по-заинтересовано от тези елени, отколкото от теб, приятелко, стига да стоиш близо до огъня. Но може би ще е разумно за известно време да имаме хубав голям огън.
Клекна долу с очи, приковани в пламъците, и загледа как щом добавя друго дърво, искрите литват нагоре, за да се стопят в мрака. Звуците, идващи отвъд реката, и казаха кога един или два елена паднаха жертва на нещо, вероятно на някоя голяма котка. Мислите и се върнаха към това тя самата да убие един елен. В един момент избута коня настрани, за да вземе още дърва, и изведнъж и дойде една идея. По-късно, щом Уини се поуспокои, Айла се върна в спалната си кожа, ала мислите и се вихреха, тъй като идеята се разрастваше и включваше други вълнуващи възможности. Преди да заспи, в общи линии планът бе разработен. Той съдържаше тъй невероятна идея, че тя се усмихна на смелостта и.