Ако не увереността, поне решимостта на Айла се върна. Тя изтърси тежката, подгизнала от вода зуброва кожа и я просна връз един висок храст, надявайки се този път да поизсъхне малко. Краката и бяха влажни, но не и студени, така че не им обърна внимание — всичко беше влажно — и отиде до брода, където бяха пресекли елените. Не можа да види ямата и сърцето и се сви. Погледна по-внимателно и на мястото и видя една препълнена кална локва, задръстена с листа, пръчки и отломъци.
Стисна здраво челюсти и се върна за кошницата за вода, за да изгребе с нея локвата. На връщане трябваше внимателно да се вгледа, за да различи отдалеч ямата. Изведнъж се усмихна. Ако аз трябва да се вглеждам, за да я видя както е покрита с листа и клони, може би и един северен елен, който бяга бързо, няма да я види. Само че не мога да оставя водата вътре — чудя се дали няма друг начин…
Върбовите клонки ще са достатъчно дълги, за да я пресекат. Защо да не направя капак за ямата от върбови клонки и да поставя листа отгоре. Няма да е толкова здрав, че да издържи елен, но ще стане за листа и вейки. Изведнъж се изсмя високо. Конят изцвили в отговор и я доближи.
— О, Уини! Може би този дъжд не беше чак толкова лош.
Айла заизгребва водата от ямата, без да се интересува, че това е кална и мръсна работа. Ямата не бе толкова дълбока, но когато се опита да я доизкопае, откри, че нивото на водата се е вдигнало. Ямата просто се пълнеше с нова вода. Погледна към мътния кален поток и забеляза, че е набъбнал. И, макар че тя не го знаеше, топлият дъжд бе смекчил част от замръзналата земя под повърхността, която образуваше твърдата като скала основа под почвата.
Прикриването на ямата не бе тъй лесно, както си бе мислила. Трябваше да иде доста надолу по реката, за да събере наръч дълги клонки от закърнелите върбови храсталаци и да ги допълни с тръстики. Когато я положи върху ямата, широко преплетената рогозка провисна в средата, така че трябваше да опъне краищата и с колчета. Нахвърля отгоре и листа и пръчки, ала все още и се струваше твърде очевидна. Не беше много доволна, но се надяваше, че ще свърши работа. Повлече се, покрита с кал, обратно надолу по реката, като погледна с мерак към нея, и свирна на Уини. Елените не бяха тъй близо, колкото си бе мислила, че ще бъдат. Ако равнината беше суха, те щяха да бързат да стигнат до реката, но при толкова много локви и временни ручейчета се бяха забавили. Айла почувства увереност, че стадото млади мъжкари няма да стигне до обичайното си място за пресичане преди сутринта.
Върна се в бивака, с голямо облекчение свали дрехите и нозебраните и нагази в реката. Беше студена, но тя бе навикнала на студена вода. Изми калта, после просна дрехите си на една оголена скала. Краката и бяха бели и набръчкани от стоенето във влажната кожа — дори твърдите и мазолести пети бяха омекнали — и тя бе доволна, че разполага с напечената от слънцето скала. В добавка скалата и предлагаше суха основа за огън.
Мъртвите долни клони на боровете обикновено оставаха сухи и в най-проливния дъжд и макар че се бяха смалили до големината на храсти, боровете край реката не правеха изключение. Тя носеше суха прахан и, като използва огнения камък и кремъка, скоро запали малък Огън. Продължи да го подхранва с клонки и малки парчета дърво, докато не изсъхнаха по-големите и бавно горящи дърва, подпрени над огъня едно на друго като ескимоска колиба. Тя можеше да запали и да поддържа огън дори и в дъжд, стига да не е истински порой. Номерът беше да запали малък огън и да го поддържа, докато не се разгорят дървата, които са достатъчно големи, за да изсъхват, докато горят.
Похапна питки за из път и с облекчение въздъхна при първата глътка горещ чай. Питките бяха хранителни и засищаха, и можеха да се ядат в движение, но горещата течност доставяше повече удоволствие. Макар да бе все още влажно, тя опъна кожения навес близо до огъня, където можеше да съхне, докато тя спи. Погледна облаците, които затулваха звездите на запад, с надежда, че няма да завали отново. После потупа Уини в знак на привързаност, пропълзя в кожата и я уви около себе си.
Беше тъмно. Айла лежеше абсолютно неподвижно, наострила уши. Уини се помести и леко изпръхтя. Айла се надигна и се огледа. На източното небе се виждаше слаба светлинка. После се чу звук, от който космите на тила и настръхнаха, и тя разбра от какво се е събудила. Не го бе чувала често, но знаеше, че ръмжащият рев от другия бряг на реката бе на пещерен лъв. Конят нервно изцвили и Айла стана.
— Всичко е наред, Уини. Този лъв е далеч — и тя прибави дърва в огъня. — Трябва да е пещерният лъв, който чух предишния път. Сигурно живеят от другата страна на реката. И те ще убият някой елен. Радвам се, че ще минем денем през тяхната територия, и се надявам добре да са се натъпкали с еленско месо, преди да стигнем дотам. Май мога да направя чай — тъкмо ще стане време за ставане.