Светлината на източното небе порозовяваше, когато младата жена привърши опаковането на всичко в товарните кошове и затегна подпръга около Уини. Постави по една пика в държача на всеки от кошовете и здраво ги привърза, после яхна коня пред кошовете, между двата островърхи пръта, които стърчаха във въздуха. Потеглиха назад към стадото, като описаха широк полукръг, за да останат зад приближаващите северни елени. Пришпори коня, докато не съзря младите мъжкари, после забави ходи ги последва с подходяща бързина. Уини с лекота възприе темпото им на мигриране. Като наблюдаваше стадото от гърба на коня, тя видя как водачът се забави и подуши мешавицата от кал и листа по пътеката към капана. През него премина тръпка на нервно изостряне на вниманието, която дори жената долови.
Първият елен си запробива път към водата през крайбрежните храсти по другата пътека и Айла реши, че е време да действа. Пое си дълбоко дъх, приведе се напред в очакване скоростта да се увеличи, като по този начин извести за намерението си, и щом конят препусна в галоп към стадото, нададе силен вик.
Елените отзад подскочиха към предните и ги разбутаха встрани. Конят заедно с пищящата на гърба му жена се носеше към тях и всички елени уплашено се хвърлиха напред. Само че като че ли до един избягваха пътечката с ямата-капан. Сърцето на Айла се сви, щом видя как животните минават отстрани, прескачат или все някак си се изхитряват да заобиколят дупката. Сетне сред бързо бягащото стадо се забеляза бъркотия и и се стори, че видя чифт рога да пропадат надолу, докато другите подскачат и се въртят като вихрушка около това място. Айла издърпа пиките от държачите и се плъзна от коня, като тичаше тъй, че краката и едва докосваха земята. Един елен с подивели очи бе потънал в просмукалата се на дъното на ямата тиня и се опитваше да изскочи оттам. Тоя път мерникът и бе точен. Тя заби тежката пика във врата на елена и преряза една артерия. Великолепният Самец се сгромоляса на дъното на ямата, стигнал до края на странстванията си.
Край. Готово. Тъй бързо и много по-лесно, отколкото си мислеше. Дишаше тежко, но не от изтощение. Толкова мисли, тревоги и нервна енергия бяха отишли за планиране, че лесният завършек на лова не ги бе изчерпал. Тя все още беше под пара, а нямаше как да изразходва излишъка и, нито пък имаше с кого да сподели успеха си.
— Уини! Успяхме! Успяхме! — Нейните крясъци и жестове стреснаха младия кон. Тя скочи на гърба му и се понесе в луд галон през равнината.
Плитките се мятаха около главата и, очите и святкаха трескаво от възбуда, на лицето и грееше маниакална усмивка — тя бе една подивяла жена. И което бе още по-плашещо — ако наблизо имаше кой да се изплаши — тя яздеше едно диво животно, чиито безумни очи и полегнали назад уши издаваха една полуда от по-различен характер.
Описаха широк кръг и на връщане тя спря коня, плъзна се от него на земята и завърши обиколката, като спринтира на собствените си два крака. Когато този път погледна мъртвия северен елен в калната яма, имаше сериозна причина да диша тежко.
Като си пое дъх, издърпа копието от врата на елена и подсвирна на коня. Уини беше плашлива и Айла се опита да я успокои с окуражаване и обич, преди да и сложи сбруята, Заведе коня до ямата. Без да разполага с юзда или оглавник, за да ю контролира, Айла трябваше да прилъгва и подтиква нервния кон. Когато накрая Уини се успокои, жената завърза висящите въжета от сбруята за рогата на елена.
— Хайде, Уини, дърпай — окуражи я тя, като дърпаше ствола.
Конят тръгна напред, усети отпора и отстъпи. После в резултат на новото подканяне тръгна отново напред и щом въжетата се опънаха, се напъна. Бавно, с помощта на Айла, Уини извлече северния елен от ямата. Айла се изпълни с гордост. Ако не друго, поне нямаше да и се наложи да реже месото на дъното на окаляната яма. Не беше много сигурна колко още ще иска да свърши Уини. Надяваше се, че конят ще и услужи със силата си, за да закара елена до долината, но трябваше да прави нещата едно по едно. Айла заведе младата кобила до водата, като разплете рогата на северния елен от храсталака. После пренареди кошовете така, че положи единия в другия и ги привърза на гарга си. Беше труден за носене товар, особено с двете стърчащи нагоре пики, но като използва една голяма скала, яхна коня. Краката и бяха боси. Тя вдигна коженото си наметало, за да го запази сухо, и пришпори Уини към реката.