На няколко пъти, когато усети как краката му се плъзват по невидимия лед, изпита благодарност заради въжето, а щом стигна реката, въздъхна дълбоко. Плаващият док от свързани един с друг трупи, който се полюшваше на бързото течение, изглеждаше приятно стабилен в сравнение с пътеката. Върху един повдигнат подиум, покриващ повече от половината док, имаше редичка дървени конструкции, подобни на издигнатите под утаечния навес на високата площадка.
Джондалар размени поздрави с неколцина от обитателите на лодките-къщи и закрачи по завързаните трупи към края на дока, където Тонолан тъкмо влизаше в една от привързаните лодки. Щом и той се качи, отблъснаха лодката и загребаха срещу течението с дългите си весла. Разговорите бяха сведени до минимум. Дълбокото силно течение се ускоряваше от пролетното топене и, докато речните хора гребяха, хората на Доландо държаха под око плаващите отломки. Джондалар приседна и започна да размишлява за уникалните връзки на Шарамудои.
Хората, които бе виждал, се бяха специализирали по различен начин и той често се бе чудил какво именно ги е повело по техния път. На някои места всички мъже обикновено изпълняваха едни функции, а всички жени — други, докато накрая всяка функция така се свързваше със съответния пол, че никоя жена нямаше да се заеме с това, което смята за мъжка работа, а никой мъж — да се захване с женско задължение. Другаде всекидневните грижи и задължения зависеха по-скоро от възрастта — младите хора изпълняваха по-напрегнатата работа, а по-възрастните се заемаха със седящата работа. В някои групи жените можеха изцяло да поемат грижата за децата, в други голяма част от отговорността за грижите и обучението на малките деца падаше върху възрастните — били те мъже или жени.
При Шарамудои специализацията бе тръгнала по особен път и се бяха образували две различни, но взаимно свързани групи. Шамудои ловяха диви антилопи и други животни по високите чукари и скалистите върхове на планините и скалите, докато Рамудои се бяха специализирали в лова — защото процесът бе по-скоро лов, отколкото риболов — на огромните, до тридесет стъпки дълги есетри, които се въдеха в реката. Ловяха също костури, щуки и големи шарани. Разделението на труда би ги довело до разцепването на две отделни племена, ако взаимната им нужда един от друг не ги крепеше заедно.
Шамудои бяха разработили процес за изработване на прекрасна, мека като кадифе кожа от дива антилопа. Техниката бе толкова уникална, че дори племената от по-отдалечени райони бяха готови да търгуват за тези кожи. Тайната бе зорко пазена, но Джондалар все пак научи, че при обработката се използва мазнина от някаква риба. Това бе достатъчно основание Шамудои да поддържат близки връзки с Рамудои. От друга страна лодките се правеха от дъбова дървесина, като свързващи елементи се използваше бук и чам, а дългите талпи отстрани се прикрепваха с тисови и върбови дибли. За да се снабдят с необходимата дървесина, речните хора се нуждаеха от познанията, които обитателите на планината имаха за гората.
Вътре в племето на Шарамудои всяко семейство Шамудои имаше противостоящо семейство Рамудои, като двете бяха свързани чрез сложни родствени връзки, които можеха да имат, а можеха и да нямат нещо общо с кръвните връзки. Джондалар все още не бе разучил всички връзки, но щом брат му се свържеше с Джетамио, щеше изведнъж да получи в зестра двайсетина „братовчеди“ и от двете групи, свързани чрез стопанката на Тонолан, макар тя да нямаше живи кръвни роднини. Очакваше се тая връзка да породи известни взаимни задължения, макар че за Джондалар това едва ли щеше да включва нещо повече от използването на определени изразяващи уважение названия, когато се обръщаше към познатите сред новите си роднини.
Като необвързан мъж той все още бе свободен, ако иска, да си тръгне, при все че бе по-желателно да остане. Връзките между двете групи бяха тъй здрави, че ако жилищата се пренаселеха и едно или две семейства Шамудои решаха да се отделят и да започнат нова Пещера, съответстващите семейства Рамудои трябваше да се преместят заедно с тях.
Ако съответното семейство не желаеше да се премести, трябваше да се изпълнят специални обряди за смяна на връзките, след което се преместваше друго семейство. По принцип обаче Шамудои можеха да настоят и тогава Рамудои щяха да бъдат задължени да ги последват, защото що се отнасяше до земята, правото за решение принадлежеше на Шамудои. Рамудои обаче имаха известни компенсации. Те можеха да откажат да транспортират родствените си Шамудои или да им помогнат да потърсят ново място, тъй като решенията, които се отнасяха до водата, бяха тяхно дело. На практика всяко важно решение от рода на отделянето обикновено се обсъждаше заедно.