Освен това се бяха развили допълнителни връзки — и практически, и ритуални — за да се заздрави роднинството, като много от тях се основаваха на лодките. Макар решенията за плаващите лодки да бяха прерогативът на Рамудои, самите лодки също принадлежаха на Шамудои, които като следствие получаваха изгода от продуктите, които използваха в съответствие с изгодите, получавани в замяна. И тук принципът, който бе развит, за да се решават споровете, бе по-усложнен от практиката. Взаимното споделяне заедно с безмълвното разбирателство и уважението към чуждите права, територии и опит правеха споровете твърде редки.
Направата на лодките беше съвместна дейност по чисто практическата причина, че изискваше както продуктите на земята, така и познаването на водата, а това даваше на Шамудои основателни претенции върху използвания от Рамудои плавателен съд. Ритуалите заздравяваха връзката, тъй като нито една жена от която и да е половина на племето не можеше да се свърже с мъж без подобни претенции. Преди да може да се свърже с жената, която обичаше, Тонолан трябваше да помогне при строежа или пренареждането на някоя лодка.
Джондалар също очакваше с нетърпение строежа на лодката. Беше заинтригуван от необичайния занаят. Чудеше се как лодките се правят и как се задвижват и управляват. Наистина би предпочел друга причина да открие това, вместо решението на брат му да остане и да се свърже с жена от Шамудои, но тия хора го бяха заинтригували от самото начало. Лекотата, с която пътуваха по голямата река и с която ловяха огромните есетри, надминаваше способностите на всички, за които бе чувал.
Те познаваха реката и всичките и настроения. Той трудно можеше да осъзнае нейната големина, докато не видя всичките и води заедно, а това все още не бе всичко. Но от нийде другаде големината и не бе тъй очевидна, както от лодката. През зимата, когато пътеката край водопада се заледеше и станеше неизползваема, но преди Рамудои да се преместят горе при своите родственици Шамудои, търговията между двете групи се въртеше с въжета и големи плетени платформи, бяха провесени от ръба на терасата на Шамудои към дока на Рамудои.
Когато той и Тонолан пристигнаха, водопадът все още не бе напълно замръзнал, ала брат му не беше в състояние да се справи със стръмното изкачване. Двамата бяха вдигнати в една кошница.
Когато за пръв път я видя от такава перспектива, Джондалар започна да разбира истинската големина на Великата майка река. Кръвта се отдръпна от лицето му. Когато погледна надолу към водата и към заоблените планини оттатък реката, сърцето му заби от потреса на осъзнаването. Беше впечатлен и се изпълни с дълбоко страхопочитание към Майката, чиито рождени води бяха оформили реката в този чудесен акт на съзидание.
После научи, че има по-дълъг, по-лесен, макар и по-малко красив път към високата площадка. Той бе част от пътя, който вървеше от запад на изток през планинските превали и се спускаше до широките речни равнини на източния край на прохода. Западната част от пътя, която минаваше по височините и в подножията на хълмовете чак до началото на редицата клисури, беше по-насечена, но на някои места се спускаше до брега на реката. Сега те се бяха насочили към едно такова място.
Лодката вече се измъкваше от средния ръкав към група развълнувано ръкомахащи хора, застанали по сивата пясъчна ивица на брега, когато едно изхълцване накара големия брат да се огледа.
— Джондалар, виж! — сочеше Тонолан срещу течението.
Към тях по дълбокия среден ръкав, се носеше в зловещото си величие един голям, нащърбен, святкащ айсберг. Отразяващите кристални стени на прозрачните му краища окръжаваха монолита с нематериално сияние, а в синьозелените сенчести дълбини се криеше неразтопеното му сърце. С практикувана сръчност гребците смениха ритъма и посоката и, като загребаха с плоската страна на веслата, спряха, за да погледат как стената от блестяща студенина се плъзна край тях със смъртоносно безразличие.
— Никога не обръщай гръб на Майката — чу Джондалар да казва мъжът пред него.
Бих казал, че Сестрата го е докарала, Маркено — коментира човекът до него.
— Как… голям лед… идва тук, Карлоно? — попита Джондалар.