— Да, всичко това е много чудно — съгласи се Кент. Точно това си мислех през цялото време, драги мой. Виждаш ли, такава една дреболийка като куршума промени всичко. Защото, ако куршумът не беше ме улучил, повярвай ми, нямаше да направя това признание пред Кедсти и един невинен човек щеше да бъде обесен. При сегашното положение Кедсти е потресен, загубил самообладание. Аз съм първият, който опетнява честта на най-доблестната полиция на земята, а съм в отделението на Кедсти. Напълно естествено е това да го разстрои. Колкото за момичето … Кент сви рамене и се помъчи да се засмее. Може да е дошъл тая сутрин с някоя шаланда отгоре и просто да е поизлязло ма разходка — предположи той. Никога ли не си забелязвал, О’Конър, че при известно осветление под тополите човешкото лице понякога изглежда мъртвешко?
— Да, забелязвал съм го, когато дърветата са съвсем разлистени, но не когато тепърва се разлистват, Джими. Виновно беше момичето. Очите му раздрусаха в Кедсти и сетния му нерв. И първите думи на инспектора бяха заповед към мен да освободя Мактригър, придружени от лъжата, че се връща да поговори с Кардиган.
А, пък да можеше да видиш очите на момичето, когато то ги обърна към мен! Бяха сини, сини като теменуги, но мятаха мълнии. Бих могъл да си представя искрящи от гняв черни очи, но пе и сини. Кедсти направо посърна з техния огън. И е имало основание, сигурен съм, основание, което е накарало умът му в същия миг да се насочи към човека в килията!
— Сега, като не ме намесваш мен, тая работа започва да става интересна, каза Кент. То е въпрос на отношенията на това русо момиче и …
— То не е русо … и ти оставаш свързан с тая история — прекъсна го О’Конър. Никога в живота си не съм видял нещо толкова черно като нейната коса. Тя беше великолепна. Ако видиш това момиче веднъж, няма да го забравиш никога през живота си. То никога не е идвало в пристанище Атабаска, нито някъде другаде по тия места. Ако беше идвало, положително щяхме да чуем за него. То е дошло с определена цел и аз вярвам, че е постигнало тая цел, когато Кедсти ми нареди да освободя Мактригър.
— Възможно е и е допустимо — съгласи се Кент. Винаги съм твърдял, че ти си най-добрият аналитик на улики в отделението, Бъки. Но, не ми е ясно каква роля играя аз.
О’Конър мрачно се усмихна:
— Не ти е ясно? Добре, може да съм и сляп, и глупав, а може и да съм малко прекалено възбуден. Но, струва ми се, че от момента, когато очите на инспектор Кедсти се спряха върху това момиче, той се разбърза да освободи Мактригър и да обеси теб. Малко множко бързаше, Кент.
Иронията на съдбата в това положение извика сурова усмивка на устните на Кент, когато той кимна към пурите:
— Ще опитам една от тях след лулата — рече той и отхапа крайчеца на пурата.
И ти забравяш, че няма да ме обесят, Бъки. Кардиган ми е дал срок до утре вечер. Може би до другиден. Видя ли флотилията на Росан да заминава нагоре към север? Това ме накара да си спомня за преди три години!
О’Конър пак му стисна ръката. Сърцето на щабния сержант се сви от студенината й. Той се изправи и загледа през горната част на прозореца, така че Кент да не вижда как му потрепва гърлото. Сетне се запъти към вратата.
— Ще дойда пак утре — каза той. Пък ако узная нещо повече за момичето, ще ти докладвам.
Помъчи се да се засмее, но гласът му затрепера и пресече престорената му веселост.
Кент се заслуша в трополенето на тежките му стъпки, отдалечаващи се по коридора.
Глава III
Светът отново се върна при Кент, светът, който се ширеше отвъд отворения прозорец. Но, едва си отиде О’Конър и този свят започна да се променя. Въпреки решението да си владее нервите, Кент долови заедно с тази промяна да се промъква нещо, което го потискаше и задушаваше. Далечните талази на горите бързо, променяха своите оттенъци и цветове в смрачаването на приближаващата буря. Усмивката угасна по ридовете и билата. Бляскащите на слънцето смърчове, кедри и балсамови дървета станаха мрачно черни. Искрящото злато и сребро на брезите и тополите се претопи в призрачна и безжизнена, почти невидима сивота. Сгъстяващ се печален здрач се разстла като було над реката, отразявала допреди малко великолепието на слънцето по лицата на мургавите мъже от бригадата на Компанията. А, със сгъстяването на здрача все по-близо и по-близо се чуваше глух тътен на гръмотевици.