Той запали клечка кибрит в събраните си шепи и Кент видя лицето му. Имаше повече от несигурност в суровите, непоколебими черти.
— Виждаш ли, вчера, след като бях при тебе, аз се върнах при тополите — продължи О’Конър. Намерих следите на девойката. Беше свърнала от пътеката и на места дирите личеха много ясно. Носила е обувки с високи токове, Кент, от тия, френските и мога да ти се закълна, че краката й не са много по-големи, отколкото на бебе! Намерих къде Кедсти я е догонил и там мъхът беше доста утъпкан. Той се е върнал през тополите, а момичето продължило и навлязло в смърчовете. Там загубих дирята и. Като е минала през тая гора, тя е могла да стигне къщата на Кедсти, без да бъде забелязана. Трябва да е трудно да се ходи с крака, колкото половината ми длан и четири пръста високи токове! И все се питам защо не е била с обикновени високи обувки или мокасини?
— Защото е дошла от юг, а не от север — предположи Кент. Може би от Едмънтън.
— Точно така. И Кедсти не я е очаквал, нали? Ако я беше очаквал, първото й появяване пред него нямаше да разтърси и сетния му нерв. Ето защо не мога да се отърва от голямото хрумване, Кент. В момента, когато я зърна, Кедсти стана друг човек. Отношението му към теб в същия миг се промени. Да можеше сега да те спаси само с едно помръдване на малкото си пръстче, нямаше да го направи, просто защото му е абсолютно необходимо да има извинение, дето е освободил Мактригър. Твоето самопризнание е дошло тъкмо в психологическия момент. Неизреченото искане на момичето там, сред тополите, е било да освободи Мактригър и е било подкрепено от заплаха, която Кедсти разбра и която го ужаси до мозъка на костите. Мактригър трябва да се е видял с него след това, понеже остана да чака Кедсти в канцеларията. Не зная какво е станало между тях. Младшият полицай Доил казва, че останали насаме половин час. Сетне Мактригър напуснал казармата и никой не го е видял оттогава. Това е много странно. А, най-странното в цялата работа е тая моя неочаквана командировка във форт Симпсън.
Кент се облегна на възглавниците. Дишането му се превърна в рязка, пресеклива кашлица. В светлината на звездите О’Конър видя лицето му изведнъж да посърва и да добива уморен вид. Той се наведе навътре толкова, че да може да стисне с двете си ръце ръката на Кент.
— Аз те изморявам, Джими — промълви той дрезгаво. Сбогом, стари приятелю!
Аз … аз … Той се поколеба и след това излъга с твърд глас: Ще отида да поогледам къщата на Кедсти. Няма да се забавя повече от половин час и на връщане ще се отбия. Ако си заспал …
— Няма да съм заспал — рече Кент.
Ръцете на О’Конър стиснаха неговата по-силно.
— Сбогом, Джими.
— Сбогом. И после, когато О’Конър се дръпна назад в мрака, гласът на Кент му подвикна тихо: Аз ще бъда с теб през дългото ти пътуване, Бъки. Пази се! Винаги!
Отговорът на О’Конър бе изхлипване — изхлипване, което се надигна в гърлото му като голям юмрук и го задави и изпълни очите му с парливи сълзи, които затъмниха блясъка на луната и звездите. И той не се запъти към дома на Кедсти, а тежко закрачи по посока на реката, защото знаеше, че Кент е разбрал лъжата му и че те са си казали последно сбогом.
Глава IV
Дълго след като си отиде О’Конър, Кент най-после заспа. Това беше дрямка, натежала от непосилната борба на неспокойния мозък с изтощението и неизбежния край. Някакъв непознат дух сякаш понесе Кент назад през изживените години чак към дните на детството, като прескачаше от хребет на хребет и му позволяваше да хвърли бърз, мимолетен поглед в почти забравени долини, върху случки и неща, отдавна избледнели и заличили се в паметта му. Живите му сънища се изпълниха с призраци — призраци, които се преобразяваха, когато неговият дух се връщаше към тях, докато закипяваха от живот и затуптяваха с червената кръв на действителността. Той беше отново момче, което играеше бейзбол пред малката училищна сграда от червени тухли на половин миля от стопанството, където се беше родил и където умря майка му.
И Дръгльо Хил, умрял преди миого години, беше негов партньор в играта, милият Дръгльо със самодоволната усмивка и дъх, който винаги миришеше на най-вкусния лук, какъвто някога е бил отглеждан в Охайо. А, после, когато дойдеше време за обед, той продаваше няколко от майчините си краставички срещу малко от лука на Дръгльо — две глави лук за една краставичка. Цена, която никога не се променяше. И играеше старомодно казино с майка си и двамата заедно беряха къпини в гората и той уби змия, която беше смазал с тояга преди повече от двадесет години, а майка му беше избягала с писък, а след това беше седнала и заплакала.