Докато младият Мърсър не отвори вратата и не влезе със закуска, Кент не се сети, че е бил истински гладен, откак го събуди слушалката на Кардисан върху неговите гърди. Мърсър му беше забавен от самото нянало. Младият англичанин с розово лице, пресен още от стара Англия, не умееше да скрие в изражението и отношенията ей това, че вижда пред себе си бесилка всеки път, когато влезе в стаята. Бил, както се доверил на Кардиган, „ужасно шашнат“ от това нещо.
Да храниш и да миеш човек, който без съм нение ще умре и ще бъде обесен, ако оцелее, го изпълваще със странни и понякога биещи на очи чувстра. Все едно, че се грижеше за жив труп, ако човек можеще да си представи такова нещо. А, Мърсър си го паедстааяще. Кент бе започнал да гледа на него като на рвошбпааен барометър, издаващ тайните на Кардиган. Не беше го казал на Кардиган и пазеше това откритие за собствено забавление.
Тази сутрин лицето на Мърсър беше по-малко румено, а бледите му очи още по-бледи, помиела си Кент. Освен това започна да ръси яйцата със захар, вместо със сол …
Кент се разсмя и спря ръката му:
— Можеш да ми подслаждаш яйцата, след като умра, Мърсър, но докато съм жив, искам ги със сол! Знаеш ли, любезни, че нямаш добър вид тая сутрин? Дали зашото това е последната ми закуска?
— Надявам се, че не е, господине, надявам се, че не е — побърза да отговори Мърсър. Всъщност, аз се надявам, че ще останете жив, господине.
— Благодаря! — каза сухо Кент. Къде е Кардиган?
— Инспекторът изпрати човек да го повика, господине. Мисля, че е отишъл при него. Добре ли са сварени яйцата, господине?
— Мърсър, ако някога си работил като камериер, за бога, забрави го сега, избухна Кент. Искам да ми кажеш нещо без заобикалки. Колко още ще живея?
Мърсър запристъдва за миг от крак на крак и руменината на лицето му избледня с оше една-две степени.
— Не мога да кажа, господине. Доктор Кардиган не ми е съобщил. Но, мисля, че не много дълго, господине. Доктор Кардиган е съвсем разстроен тая сутрин. И отец Лейон трябва да дойде всеки миг да ви види.
— Много благодаря — кимна Кент и спокойно започна второто яйце. Ами, между другото, как ти се видя младата дама?
— Чудесно парче, дума да не става, чудесно парче! — възкликна Мърсър.
— Правилно — съгласи се Кент. Чудесно парче. Малко напомня отдела за басми в манифактурен магазин, но е доста съдържателно. Да знаеш случайно къде е отседнала или защо е дошла в пристанището?
Не се съмняваше, че задава глупав въпрос, и почти не очакваше Мърсър да му даде някакъв отговор. За това бе смаян, когато той му каза:
— Чух доктор Кардиган да я пита дали ще ни окаже честта да се отбие още веднъж и тя отвърна, че няма да има възможност, защото заминава с една шаланда надолу по реката тая вечер. Май каза, че отива във форт Симпсън, господине.
— Не думай! — извика Кент и развълнуван от новината, разсипа малко от кафето си. Ами, че точно за там заминава щабният сержант О’Конър!
— Тъкмо това и каза и доктор Кардиган. Но, тя не му отговори. Ако, нямате нищо против една малка шега в сегашното ви състояние, господине, бих казал, че доктор Кардиган май хлътна по нея. Дяволски хубаво момиче, господине, дяволски хубаво! И струва ми се, очите му останаха в нея!
— Сега говориш на човешки език, Мърсър. Тя наистина беше хубава, нали?
— Ъ-ъ-ъ … да … изумително хубава, господин Кент — съгласи се Мърсър и изведнъж се изчерви до корена на пепеляворусата си коса. Готов съм да призная, че на това необикновено място появата й бе доста вълнуваща.
— Съгласен съм, приятелю Мърсър — кимна Кент. Тя ме развълнува. И виж какво, друже, ще направиш ли на един умиращ най-голямата услуга, каквато е поисквал в живота си?
— Ще бъда много щастлив, господине, много щастлив да го сторя.
— Ето каква е работата — каза Кент. Искам да зная дали това момиче действително заминава с шаландата надолу по реката тая вечер. Ако съм жив утре сутрин, ще ми го кажеш ли?
— Ще направя всичко възможно, господине.
— Добре. Това е просто глупава прищявка на един умиращ, Мърсър. Но, искам да ми доставиш това удоволствие. И аз съм чувствителен като теб. Не искам да го узнае Кардиган. Има един стар индианец на име Муи, който живее в барачка точно зад дъскорезницата. Дай му десет долара и му кажи, че ще получи още десет, ако свърши работата, съобщи резултата на теб и си държи езика зад зъбите след това. Ето. Парите са под възглавницата ми.
Кент измъкна кесия и тикна в ръцете на Мърсър петдесет долара.