— С останалите пари купи пури. Парите вече нямам какво да ги правя. А, тая малка игра, дето ще я играеш, си заслужава. Това е, така да се каже, последното ми развлечение на земята.
— Благодаря ви, господине. Много любезно от ваша страна.
Мърсър принадлежеше към бродещите англичани, типични за Западна Канада, този вид, който понякога караше истинските канадци да се чудят защо голяма, чудесна страна като тяхната трябва да се държи за метрополията. Мазен и винаги угоднически учтив, той създаваше впечатление на прекрасно обучен слуга и все пак, ако някой му намекнеше подобно нещо, щеше да бъде във висша степен възмутен. Кент беше изучил доста добре нравите на този тип хора. Беше ги срещал на какви ли не места, защото една от необяснимите им черти е безразсъдството и очевидната безразборност в избора на местожителство. Мърсър например би трябвало да бъде на някаква дребна чиновническа служба в някой град, а ето че работеше като болногледач в сърцето на пустошта!
След като Мърсър излезе с чиниите от закуската и парите, Кент си припомни доста хора от неговия тип. И си даде сметка, че под външното лустро на привидна сервилност се спотайва своеобразна смелост и дързост, за събуждането на която трябва само да намериш правилен подтик. А, когато се събуди, тя е особено похватна с потайната ловкост на изпечен крадец. Не устоява срещу насочен револвер. Готова е обаче да пълзи пред дулата на пушки в тъмна нощ. И Кент беше сигурен, че неговите петдесет долара ще му дадат резултат, ако остане жив.
Точно за какво му трябваха сведенията, които се мъчеше да докопа, не би могъл да си обясни. Една от любимите сентенции, които си бяха изковалн с О’Конър, бе, че много пъти са стигали успеха, окрилени от своите хрумвания.
И предложението, отправено към Мърсър, бе направено под напора на един от тези моменти, когато Кент бе обладан от някакво хрумване. Това утро бе изпълнено за него с неочаквани вълнения и сега той се отпусна назад в усилието да хвърли поглед върху случилото се и да забрави, ако може, печалното, което трябваше да му се случи в течение на следващите няколко часа. Но, не можеше да преодолее стягането в гърдите. То като че ли почваше да го завладява. От време на време се виждаше принуден да прави доста голямо усилие, за да поеме достатъчно въздух в дробовете си.
Улови се, че се чуди дали има възможност момичето да дойде пак. Дълго размишлява за него и реши, че е било нелепа безвкусица от страна на съдбата да остави това приключение последно. Да беше срещнал Марет преди шест месеца — дори преди три, имаше вероятност тя така да промени събитията в живота му, че метисът нямаше да забие този куршум в гърдите му. Призна си го без всякакво стеснение. Пустошта беше му замествала жените. Беше предявила права върху тялото и духа му. Той не бе желал нищо освен необузданата й свобода и безкрайните рискове. Беше мечтал, както мечтае всеки, обаче реалните неща, а не мечтите са били движещата сила на неговия живот. И въпреки всичко, ако това момиче бе дошло по-рано …
Той си представяше непрестанно нейните коси и очи, крехкостта й, както беше застанала на прозореца, свободата и силата на стройната снага, държанието на изящната главица и усещаше отново вълнението от допира на ръката й и още по-чудното вълнение от устните й, когато ги беше притиснала топло към неговите.
И тя беше севернячка! Завладяваше го тъкмо тази мисъл. Не си позволяваше дори да допусне, че тя може да му е казала нещо невярно. Беше сигурен, че ако доживее до другата сутрин, Мърсър ще потвърди вярата му в нея. Никога не беше чувал за местност, наречена Долината на мълчаливите, но Канада беше огромна страна, а форт Симпсън с неговата агенция на Компанията на Хъдсъновия залив и пет-шест хижи се намираше на хиляда мили. Не беше сигурен, че такава долина изобщо съществува. По-лесно можеше да се повярва, че момичето живее във форт Прови-дънс, форт Симпсън, форт Добра Надежда или дори във форт Макфърсън. За него не беше трудно да си я представи като дъщеря на един от големите агенти-комисионери на Севера. И все пак след по-внимателно обмисляне отхвърли това предположение като неправдоподобно. Думата „форт“ нямаше нищо общо с броя на населението, а белите жители на всички пунктове между Голямото робско езеро и Ледовития океан надали бяха повече от петдесет души. Марет не беше сред тях, иначе това щеше да се знае в Атабаска.
Нито можеше да е дъщеря на някой лодкар от реката или ловец с капани, понеже не беше за вярване някой лодкар или ловец да прати момичето си в цивилизования свят, където Марет без съмнение е била. Това бе подробността, която озадачаваше Кент най-много. Девойката не беше само красива. Тя е била възпитана в училища, в които не са преподавали мисионери от пустошта. В нея, както му се струваше, той откри крастотата и необузданата свобода на героите, дошли при него направо от сърцето на една древна аристокрация, възникнала преди близо двеста години в старите градове Квебек и Монреал.