Това, което стана през следващите няколко секунди, беше за него донякъде неприятна изненада. Пръв влезе отец Лейон, а след него инспектор Кедсти. Очите на Кент се стрелнаха към лицето на командира на Н-ското отделение. Той го гледаше почти като непознат. Леко навеждане на главата, недостатъчно да бъде наречено поздрав, беше отговорът на кимването и приветствието на Кент. Никога не беше виждал лицето на Кедсти да прилича повече на лицето на безстрастен сфинкс. Но, това, което го смути най-много, бе присъствието на хора, които не бе очаквал. По петите на Кедсти влезе Макдугал, съдията, а подир Макдугал младшите полицаи Пели и Брант, сковано изпънати и явно получили нареждания. Кардиган, блед и гузен, се появи последен със стенографката. Едва бяха влезли в стаята, когато младши полицаят Пели произнесе официалната формула на Наказателния закон на Кралската северозападна конна полиция и Кент беше арестуван по всички правила.
Не очакваше такова нещо. Знаеше, разбира се, че предвидената по закона процедура щеше да бъде изпълнена, но не очакваше такава кръвожадна привързаност. Беше смятал, че преди всичко ше поговори с Кедсти като човек с човек. И въпреки всичко това бе правилно според закона. Кент си даде сметка за това, докато очите му изредиха вкамененото лице на Кедсти и безизразно неподвижните лица на старите му приятели — младши полицаите Пели и Брант. Дори и да имаше съчувствие, то беше прикрито, освен на лицата на Кардиган и отц Лейон. И Кент, обзет от ликуващи надежди преди малко, сега усети сърцето си да натежава, докато чакаше момента, когато щеше да започне борбата за възвръщане на загубените от него живот и свобода.
Глава VIII
Известно време след като вратата към стаята на Кент се затвори подир зловещата редица представители на правосъдието, младият Мърсър остана да стои в коридора и да разсъждава вътрешно дали не е дошло неговото време. Накрая реши, че то е дошло и с петдесетте долара на Кент в джоба се запъти към колибата на стария следотърсач, индианеца Муи. Върна се след час, тъкмо навреме, за да види вратата на Кент да се отваря пак. Доктор Кардиган и отец Лейон се появиха първи, последвани, един по един, от русата стенографка и младши полицаите Пели и Брант. След това вратата се затвори.
Вътре в стаята, изпотен от мъчението, през което беше преминал, Кент седеше подпрян на възглавниците и обърнал към инспектор Кедсти пламтящи очи.
— Помолих за тези няколко минути насаме, Кедсти, защото исках да поговоря с вас като с човек, а не мой пряк началник. Сега, смятам, вече не съм служещ в полицията. При това положение не ви дължа по-голяма почит, отколкото на всеки друг. И се радвам на много голямото удоволствие да мога да ви нарека мръсен негодник!
Лицето на Кедсти беше разгорещено, но докато ръцете му бавно се свиха в юмруци, то стана червено. Преди той да успее да проговори, Кент продължи:
— Вие не проявихте към мен учтивостта, нито съчувствието, които винаги сте проявявали към най-големите престъпници, изправяли се пред вас. Вие изненадахте всички, които бяха в тази стая, понеже едно време, ако не и сега, те са били мои приятели. Не възразявам срещу това, което казахте. Протестирам срещу тора как го казахте. Винаги, когато те проявяха склонност да ми повярват, вие я убивахте, не честно и прямо, а без да ми дадете възможност да се оправдая. Щом съзирахте някакъв шанс да спечеля по някоя точка, вие се позовавахте на постановленията на закона. А, не вярвате, че съм убил Джон Баркли. Зная това. Нарекохте ме лъжец в деня, когато направих това глупаво самопризнание. Още вярвате, че ви излъгах.
И аз почаках да останем насаме, за да ви питам някои неща, защото в мене все още е останала малко учтивост, макар във вас да не е останала. Каква е вашата игра? Какво ви е довело до тази промяна? Да не е …
Дясната му ръка се сви в твърд като камък юмрук, когато той се наведе към Кедсти.
— Да не е причината в момичето, което се крие в къщата ви?
Дори в този миг, когато изпитваше желание да удари седящия пред него човек, Кент не можеше да не се възхити от непоклатимата неуязвимост на Кедсти. Никога не беше чул някой друг да нарича Кедсти негодник или нечестен. И все пак, въпреки че лицето му пламна още повече, инспекторът остана безстрастно спокоен, както винаги. Дори намекът на Кент, че играел някаква игра, както и прякото обвинение, че крие в къщата си Марет Радисон, като че ли ни най-малко не го смутиха. Миг-два той гледа Кент, сякаш премерваше душевното му равновесие. Когато заговори, гласът му прозвуча тъй тихо и спокойно, че Кент остана изумен.