Той видя впечатлението, което направи на Кардиган. И пак вярата му в психологическата постановка намери пълното си потвърждение. Кардиган, измъкнат от тресавището на унинието от същия този човек, който според очакванията му е трябвало да го заклейми, се преизпълни от този миг, след явната душевна реакция, със свръхсъчувствие. Когато той най-после напусна стаята, Кент вътрешно ликуваше. Защото Кардиган му беше казал, че ще мине доста време, преди да заякне достатъчно, за да се изправи на крака.
До края на този ден той не видя Мърсър. Кардиган лично му донесе обеда и вечерята и се погрижи за него накрая вечерта. Кент помоли да не го смущават повече, понеже усещал нужда от сън. Пред вратата сега имаше часови.
Кардиган се намръщи, когато съобщи тази новина. Съвършена глупост било от страна на Кедсти да взема такива нелепи предпазни мерки. Но, той щял да даде на часовия обувки с гумени подметки и да изиска да не се вдига шум, който би го обезпокоил. Кент му благодари и възторжено се усмихна, когато лекарят излезе.
Почака, докато часовникът му покаже десет часа, и тогава пристъпи към гимнастиката, която си беше предписал. Този път, когато се изправи на крака, не усети никаква замаяност. Главата му беше съвършено бистра. Започна да прави опити, като поемаше дъх все по-дълбоко и по-дълбоко и излъчваше гърди.
Въпреки очакванията му, не усещаше никаква болка. От радост му се доплака. Изпъна нагоре първо едната, после другата ръка. Наведе се надолу, докато краят на пръстите му опря в пода. Сви колена, взе да се накланя от една страна на друга, да извива тялото си ту в едно положение, ту в друго, изумен от силата и гъвкавостта си. Преди да си легне, прекоси стаята напред-назад двадесет пъти.
Не му се спеше. Опрял гръб на възглавниците, лежеше и гледаше навън към звездния блясък и слушаше пак кукумявките, които живееха в удареното от гръмотевица дърво. След един час отново се залови с гимнастиката си.
Беше на крака, когато през прозореца чу звуците на приближаващи се гласове, а сетне на тичащи крака. След миг някой зачука на вратата и с висок глас повика доктор Кардиган. Кент пристъпи предпазливо до прозореца. Луната беше изгряла и той видя да се приближават човешки фигури, бавно, сякаш понесли някакъв товар. Преди да се загубят от погледа му, различи двама мъже, които носеха някакъв тежък предмет. След това се отвори врата, чуха се други гласове, а после настъпи тишина.
Кент си легна, като се чудеше кой ли може да е новият пациент.
След напрежението дишаше по-леко. Самият факт, че се чувствуваше тъй интензивно жив и че стягането в гърдите бе на изчезване, го изпълни с въодушевление. Облада го безкраен оптимизъм. Беше късно, когато заспа, и спа до късно. Събуди го влизането на Мърсър. Той отвори тихо, тихо затвори вратата, но въпреки това Кент го чу. В момента, когато се понадигна, разбра, че Мърсър има нещо да му съобщи, а също така видя, че му се е случило нещо тревожно. Мърсър беше малко възбуден.
— Моля да ме извините, че ви събудих, господине — заговори той, като се наведе близо над Кент, сякаш се страхуваше, че часовият може да слуша на вратата. Но, си помислих, че ще е най-добре да чуете за индианеца, господине.
— За индианеца ли?
— Да, господине … за Муи, господине. Много съм разтревожен от тая работа, господин Кент. Той ми каза рано снощи, че бил намерил шаландата, с която момичето заминавало надолу по реката. Каза ми, че била скрита в заблатения ръкав на реката Ким.
— Ръкава Ким! Чудесно място за криене, Мърсър!
— Наистина много добро прикритие, господине. Щом се стъмни, Муи се върна да пази. Какво му се е случило, не можах напълно да открия, господине. Но, трябва да е било към полунощ, когато се домъкнал при Кросен, целият в кръв и почти в безсъзнание. Те го донесоха тук и аз бдях над него почти цялата нощ. Казва, че момичето се качило на шаландата и тя потеглила надолу по реката. Толкова можах да науча, господине. Всичко друго Муи ломоти на някакъв език, който аз не разбирам. Кросен казва, че бил езикът кри и че старият Муи вярвал, че долу, на ръкава Ким върху него се нахвърлили дяволи с тояги. Разбира се, трябва да са били хора. Аз не вярвам в дяволите на Муи, господине.
— Нито аз — каза Кент и кръвта странно закипя в жилите му. Мърсър, това просто значи, че някой по-хитър от Муи е пазел на пътеката.
С чудновато напрегнато лице Мърсър хвърли предпазлив поглед към вратата. След това се наведе още по-ниско над Кент: