— Докато ломотеше, когато бях сам с него, чух го да изговаря едно име, господине. Пет-шест пъти, господине … и то беше … Кедсти!
Пръстите на Кент се впиха в ръката на младия англичанин.
— Ти си чул това, Мърсър?
— Сигурен съм, че не съм го чул погрешно, господине. Той го повтори доста пъти.
Кент се отпусна тежко на възглавниците си. Умът му бързо работеше. Знаеше, че въпреки усилието да се покаже спокоен, Мърсър се чувствува гузен за случилото се.
— Не бива да позволим това да се разчуе, Мърсър — каза той, Ако Муи е зле ранен … ако например умре … и се разбере, че ти и аз …
Кент знаеше, че е казал достатъчно, за да окажат думите му нужното въздействие. Той дори не гледаше Мърсър.
— Наблюдавай го внимателно, човече и ми съобщавай всичко, каквото се случи. Узнай повечко за Кедсти, ако можеш. Аз ще ти кажа как да постъпваш. Доста деликатно положение, нали разбираш … за теб! И … — Кент се усмихна на Мърсър — аз съм извънредно гладен тая сутрин. Сложи ми едно яйце повече, Мърсър, разбираш ли? Три вместо две и една-две печени филийки повече от друг път. Пък да не кажеш на някого, че апетитът ми се е подобрил! Може това да е по-добре за двама ни, особено ако старият Муи случайно умре. Разбираш ли, драги?
— Мис… мисля, че ви разбирам, господине — отговори Мърсър и пребледня пред това, което мрачно му се усмихваше в очите на Кент. Ще постъпвам, както ми кажете, господине.
Когато прислужникът излезе, Кент се почувствува сигурен, че не е сгрешил в преценката на своя човек. Верен на даден тип, Мърсър бе готов да направи много нещо за петдесет долара от прикритие. На открито беше страхливец. А, Кент знаеше цената на такъв човек при известна обстановка. Настоящото беше една такава обстановка. От този час нататък Мърсър щеше да е неоценима придобивка в неговия замисъл за спасение.
Глава IX
Тази сутрин Кент изяде закуска, която би смаяла доктор Кардиган и би подбудила инспектор Кедсти към по-голяма предпазливост, ако научеше за нея. Докато се хранеше, той укрепи връзките, създали се вече между него и Мърсър. Показваше се много разтревожен от състоянието на Муи, който, както Кент знаеше, не беше смъртоносно ранен, тъй като Мърсър му беше казал, че няма никакво счупване. Но, ако случайно Муи умре — твърдеше той на Мърсър, това би значило нещо много лошо за тях, в случай че се узнаеше за тяхното участие в тази работа.
Колкото за самия него, едва ли би имало някаква разлика, понеже, така или иначе, бил „загазил“. Но, не му се искало да види добър приятел да си изпаща заради него. Това направи впечатление на Мърсър. Той се видя като оръдие в едно вероятно убийство и тази мисъл го ужаси. Дори в най-добрия случай — каза му Кент, те са давали и взимали подкупи, факт, който щеше да им струва скъпо, освен ако Муи държи езика си зад зъбите. Ако ли пък индианецът знае нещо по-особено за Кедсти, много важно беше той, Мърсър, да го научи, понеже то би могло да се окаже коз в тяхна полза в случай на открит конфликт с инспектора на полицията. За да спазят формалностите, Мърсър премери на Кент температурата. Тя се оказа напълно нормална, но за Кент бе много лесно да убеди Мърсър да я запише с един градус в повече.
— По-добре ще е да си мислят, че съм още доста болен — увери той Мърсър. Тогава няма да подозират, че има нещо помежду ни.
Тази мисъл толкова много хареса на Мърсър, че той предложи да добави още половин градус.
Беше прекрасен ден за Кент. Чувствуваше силите му да се възвръщат с всеки изминат час. Въпреки това през целия ден не стана от леглото нито веднъж от страх, че може да го открият. Кардиган дойде да го види два пъти и не се усъмни в температурата, отбелязана от Мърсър. Направи превръзка на раната му, която бързо заздравяваше. Това, което го безпокоеше, беше температурата. Сигурно имало някакво вътрешно увреждане — каза той, което щяло скоро да се изясни. Иначе нямало някакво особено основание Кент да не се изправи на крака. Той виновно се усмихна:
— Звучи странно да кажа такова нещо, след като до преди малко съм твърдял пред тебе, че ти предстои да умреш.
Тази нощ след десет часа Кент направи четири пъти възстановителните си упражнения. Сега повече от предишната нощ не можеше да се начуди на бързината, с която се връщаха силите му. Пет-шест пъти дяволчетата на нетърпението, които караха кръвта му да кипи, го подбуждаха да скочи през прозореца веднага.
Три денонощия след това Кент пази тайната и укрепва силите си. Доктор Кардиган се отбиваше периодично да го види, а отец Лейон го посещаваше редовно всеки следобед. Мърсър беше най-честият му посетител. На третия ден обаче се случиха две неща, които създадоха известно вълнение. Доктор Кардиган замина за четири дена за едно еелище, разположено на петдесет мили към юг, и остави всичко на Мърсър, а треската на Муи изведнъж мина и той отново дойде в съзнание. Първото нещо изпълни Кент с радост. В отсъствието на Кардиган не съществуваше непосредствена опасност да се открие, че не е вече болен. Съвземането на Муи от побоя, който му е бил нанесен по главата, докара във възторг Мърсър. Той ликуваше. С невъздържаната реакция на хората от своя тип Мърсър не можеше да се нарадва за това пред Кент. Той направи изявление, че вече не го е страх, и от момента, когато за Муи нямаше вече никаква опасност, държанието му стана такова, че Кент неведнъж с много голямо удоволствие би го изритал от стаята. От друга страна, от момента, когато пое напълно задълженията на доктор Кардиган, Мърсър започна да си придава голяма важност. Кент схвана новата опасност и започна да го котка. Ласкаеше го. Уверяваше го, че било просто срамота Кардиган да не го вземе за помощник, Мърсър напълно заслужавал. В името на справедливостта към себе си трябвало да изложи искането си, когато Кардиган се завърне. Той, Кент, щял да поговори по въпроса с отец Лейон и мисионерът щял да разпространи мнението за това, което трябвало да се направи, между другите влиятелни хора в Атабаска. Два дена си игра той, както рибарят си играе с мъчна за хващане риба. Помъчи се да накара Мърсър да разбере по-добре защо Муи е споменал Кедсти.