Той благославяше човека, известен като Мръсния Фингърс, но когото не можеше сега да нарича така в мислите си. Благославяше деня, в който бе чул случайно тази история за Фингърс далече на север. Не го смяташе вече за дебела свиня в човешки образ, каквато е бил толкова дълги години. Защото съзираше чудото на голямо пробуждане. Беше видял душата на Фингърс да се изтръгва от плътската си обвивка и отново да става млада, беше видял застиналата кръв да се раздвижва от нов огън. Беше видял събудени чувства, спали дълги години. И съзрял това пробуждане, Кент изпитваше към Фингърс друго чувство, каквото не бе изпитвал към който и да е друг човек. Това бе чувство на дълбоко и безкрайно другарство.
Отец Лейон дойде наново чак следобед и тогава донесе новини, които радостно развълнуваха Кент. Ходил долу да види Фингърс и Фингърс не бил на верандата си. Нито кучето му. Почукал силно на вратата, но никой не отговорил. Къде ли е Фингърс? Кент поклати глава и се престори на разтревожен и учуден, но вътрешно сърцето му ликуваше. Той знаеше! Каза на отец Лейон, че се бои, че въпреки доброто познаване на законите Фингърс малко ще може да му помогне. Фингърс сам му казал горе-долу същото. Дребничкият мисионер си отиде доста потиснат. Щял да говори с Фингърс пак, каза той и да му даде известни съвети, които имал на ум. Кент се закиска, когато мисионерът си отиде. Колко ли поразен щеше да бъде mon père, ако можеше и той да знае!
Сутринта отец Лейон дойде пак и новините му бяха още по-вълнуващи за Кент. Свещеникът беше недоволен от Фингърс. Миналата вечер забелязал светлина в колибата му, слязъл долу да го види. И заварил трима мъже, насядали около масата с Мръсния Фингърс. Единият бил Понт, метисът. Вторият бил Кину, отритнатият от племето Кучешки ребра, дошъл от Санд Крийк. Третият бил Муи, старият индианец-следотърсач. На Кент му идваше да скочи и да закрещи, защото тримата бяха най-големите следотърсачи в цялата тази част на Севера. Фингърс не беше губил време и на Кент му се щеше да закрещи от възторг като малко момченце на някой парад.
Но лицето му, както го виждаше отец Лейон, не издаваше ни най-малко обзелото го възбуждение. Фингърс му казал, че сключвал сделка за дървен материал с тези хора, гделка за далечни места, която щяла да бъде свързана с много пътуване, и не можел да прекъсне преговорите си в този момент, за да говори за Кент. Дали отец Лейон би дошъл пак сутринта? И той отишъл пак тази сутрин, но къщата на Фингърс била заключена!
Целия ден Кент чака нетърпеливо Фингърс. Кедсти дойде да го види за първи път и от любезност каза, че се надява Фингърс да може да му помогне. Не спомена нищо за Мърсър и се забави не повече от една-две минути, застанал пред вратата на килията. Следобед дойде доктор Кардиган и сърдечно се ръкува с Кент. Бил заварил да го чака много тежък случай, каза той. Мърсър бил съвсем пребит, както буквално, така и морално. Били му избити пет зъба и трябвало да го шие на седемнадесет места по лицето. Кардиган изказа мнението, че някой му теглил здрав бой и се захили на Кент. След това додаде шепнешком:
— Божичко, Кент, колко съжалявам, че не си сполучил!
Беше четири часът, когато дойде Фингърс. Сега още по-малко от предишния ден приличаше на стария Фингърс. Не хриптеше. Като че беше поотслабнал. Лицето му бе оживено. Точно това порази Кент — новият живот в него. Очите му бяха добили цвят. И Тогз, кучето, не беше с него. Той се усмихна, когато се ръкува с Кент, и кимна, и се засмя. А, Кент след това го стисна за рамената и го разтърси с мълчалива радост.
— Не съм си лягал цялата нощ — каза полугласно Фингърс. Не смея да се движа много през деня, защото хората ще се чудят. Но, бог да ми е свидетел, достатъчно се пораздвижих снощи, Кент. Трябва да съм извървял горе-долу десет мили. И всичко се нарежда … нарежда се!
— А Понт, Кину, Муи?…
— Работят като грешни дяволи — пошепна Фингърс. Това е единственият изход, Кент. Прерових всичките си архиви и в създадените от хората закони няма нито едно положение, което да те спаси. Прочетох самопризнанието ти и смятам, че надали би се отървал само със затвор. Въжето е вече надянато на шията ти. Мисля, че ще те обесят. Просто трябва да те измъкнем по един или друг начин. Поговорих с Кедсти. Той е направил постъпки да бъдеш изпратен в Едмънтън след две седмици, смятано от утре. Необходимо ни е доста време, но тези две седмици ще стигнат.