— Моля ви, да си стиснем ръце и кажете ми, че се радвате — рече тя. Недейте гледа така … така … уплашено. Това е моята стая и тука сте на сигурно място.
Той стисна силно ръцете и, взрян в чудните теменужени очи, които го гледаха с откровената и несмутима прямота на дете.
— Аз… аз не разбирам — изрече той. Марет, къде е Кедсти?
— Вероятно много скоро ще е тук.
— И той знае, че вие сте тук, разбира се? Тя кимна:
— Аз съм тука от един месец.
Ръцете на Кент стиснаха нейните по-силно.
— Аз … аз не разбирам — повтори той. Тая вечер Кедсти ще знае, че вие сте тая, която ме е освободила и която е стреляла в младши полицая Уилис. Боже мой, не бива да губим време, трябва да бягаме!
— Има много важна причина, поради която Кедсти не смее да издаде присъствието ми в къщата му — спокойно каза тя. Преди да го направи, ще умре! А той няма да заподозре, че съм ви довела в моята стая, че един избягал убиец се крие под покрива на самия инспектор на полицията! Ще ви търсят навсякъде, но не и тука! Не е ли прекрасно? Той е обмислил всичко, всеки ход, дори изпищяването ми пред вашата килия …
— Имате предвид … Кедсти?
Марет отдръпна ръцете си и отстъпи от него, и той пак видя в очите й да блясва пламъкът, който се беше появил в тях, когато насочи револвера си срещу тримата мъже в нишата пред килиите.
— Не, не Кедсти. Той би ви обесил и би убил и мене, ако смееше. Имам предвид онзи едър, дебел, смешен ваш приятел мосю Фингърс!
Глава XIV
Начинът, по който Кент се вторачи в Марет Радисон, след като тя му каза, че Мръсния Фингърс е подготвил бягството му, трябва да е бил, както си мислеше той после, горе-долу съвсем глупав. Не е бил справедлив спрямо Фингърс, помисли си той. Беше го нарекъл страхливец и отстъпник. Беше го ругал наум за това, че го е насърчил да изостри надеждите си до краен предел само за да ги по-тъпче накрая. А, през цялото време Мръсния Фингърс е подготвял спасението му! Кент се усмихна. Всичко му стана ясно в един миг … по-право, стана му ясно непосредственото положение, или поне така си мислеше. Но, имаше въпроси. Един, десет, сто въпроса. Те бяха готови да се посипят от крайчеца на езика му — въпроси, които имаха малко или нищо общо с Кедсти. Сега той не виждаше нищо друго освен Марет.
Девойката беше започнала да разпуска косата си. Тя падаше около нея в блестящи мокри вълни. Кент никога не беше виждал нещо подобно. Косата закриваше нейното лице, врат, рамена и обвиваше тънката й снага до ханшовете, прекрасна в своето безредие. Малки капчици вода блестяха в нея като брилянти в светлината на лампата, стичаха се и падаха по пода. Приличаше на бляскава кадифена кожа на самур, разрошена от буря. Марет прокара ръце нагоре, като тръскаше косата на валма, и ситни капчици дъжд се посипаха от нея, запръскаха Кент по лицето. Той забрави за Фин-гърс. Забрави за Кедсти Умът му гореше само от наелектри-зиращата близост на Марет. Това, което му беше вдъхвало най-голяма надежда, е била мисълта за нея. Това, което бе събудило у него голяма смелост да вярва в предопределението, бяха мечтите му за нея някъде по Голямата река. А, сега времето и пространството бяха направили скок назад. Тя не беше четири или петстотин мили по на север от него. Не му предстоеше дълго търсене. Тя беше тука, на няколко стъпки и изтръскваше дъждовната влага от тази разкошна коса, която бе копнял да докосне, решеше я с четка, застанала гърбом, пред огледалото.
И както седеше там, без да промълви нито дума, загледан в Марет, изискванията на огромната отговорност, стоварила се на плещите му, и за голямата битка, която му предстоеше, се блъскаха в главата му с голи юмруци. Фингърс бе съставил плана. Марет го бе изпълнила. Негова задача бе да го довърши.
Кент гледаше на девойката не като на същество, което трябва да спечели, а като на безценна собственост. Нейната борба сега бе станала и негова. Дъждът трополеше по прозореца до него. Вън бяха мракът, реката, широкият свят. Кръвта му се запали със стария борчески плам. Те ще тръгнат тази вечер, трябва да тръгнат тази вечер! Защо да чакат? Защо да губят време под покрива на Кедсти, щом свободата лежи там вън и трябва само да посегнат? Той наблюдаваше бързите движения на ръката й, слушаше коприненото шумолене на четката, която разресваше дългата и коса. Объркване, здрав разум, желание да действува се бореха в него.