Малките обувчици повече от всичко друго, което беше видял или което се беше случило, породиха у него настойчив въпрос: Коя е Марет Радисон?
И този въпрос бе последван от други, докато те се заредиха в надпревара в главата му. Ако е от Монреал, защо отива на север? Ако е родом от Север, ако е частица от него, защо мъкне със себе ой всичките тези явно неподходящи обувки? Защо е дошла в пристанище Атабаска?
Каква е на Кедсти? Защо се крие под неговия покрив? Защо? …
Той спря и се помъчи да намери някакъв отговор в целия този хаос от въпроси. Не можеше да откъсне очите си от обувките. Завладя го една мисъл. Колкото и да беше смешно, коленичи пред редицата и с лице, което все повече поруменяваше, се зае да ги изследва поред. Но, искаше да узнае. И откритието, което направи, бе, че повечето от обувките са били носени. Някои обаче много малко, затова отпечатъкът от крака едва се забелязваше.
Кент се изправи и продължи проучванията си. Разбира се, тя беше очаквала, че той ще се поогледа. Човек не можеше да не гледа, освен ако беше сляп.
По-скоро би си отрязал ръката, отколкото да отвори някое от чекмеджетата на тоалетката. Но, самата Марет бе му казала да се скрие зад завесите, ако станеше нужда и той имаше извинението от предпазливост да погледне зад тези завеси сега и да види как изглежда скривалището му. Първо се върна при вратата и се ослуша. Отдолу все още не се чуваше нито звук. Тогава Кент дръпна завесите, както ги бе дръпнала Марет. Само, че се загледа по-дълго. Щеше да й го каже, когато тя се завърнеше, ако се наложеше да се извини за тази постъпка.
Впечатлението му бе впечатление на мъж. Това, което видя, бе бухнала ефирна маса от меки платове и от нея го лъхна най-лекия възможен дъх на люляк. Той пусна завесите с дълбока въздишка на безмерна радост и смайване. Двете чувства се преплитаха в него. Обувките и цялата тази маса от меки платове зад завесата бяха изключително женствени. Дъхът на парфюм беше го лъхнал направо от женската душа. В него се криеха съблазън и магия. Той виждаше Марет, едно обаятелно видение на красота, да се мярка пред очите му в тези свещени и тайнствени одежди, които бе обгърнал с полууплашен поглед. В бяло — това бяло, подобно на паяжина нещо от дантела и бродерия, което висеше пред очите му в бяло, с великолепната й черна коса, теменужените й очи …
И после дори несъвместимостта на това, почти съвършената му невъзможност проблесна пред погледа му. Въпреки всичко вярата му не се разклати. Марет Радисон бе рожба на Севера. Не можеше да не го вярва, дори при наличието на тези изумителни неща, изпречили се пред него.
Изведнъж той чу звук, подобен на топовен гърмеж, под краката си. Беше отварянето и затварянето на входната врата — главно затварянето й. Това затръшване разтърси къщата и накара да зазвънят стъклата на прозорците. Кедсти се беше върнал и беше разярен. Кент изгаси лампата и стаята потъна в мрак. Тогава отиде при вратата. До него долетяха бързите, тежки стъпки на Кедсти. Сетне се чу затварянето на втора врата, последвано от боботенето на гласа му. Кент остана разочарован.
Полицейският инспектор и Марет бяха в стая, твърде отдалечена, за да чуе какво говорят. Но, той разбра, че Кедсти се е връщал в казармата и е узнал за случилото се там. След известно време гласът му забоботи безспир. Боботенето ставаше все по-силно. Кент чу да се събаря стол. После гласът млъкна и след това КедстН тежко закрачи насам-натам. Нито веднъж Кент не долови гласа на Марет, но беше сигурен, че през време на замълчаването е говорила тя. След това гласът на Кедсти закънтя по-яростно от преди. Пръстите на Кент се вкопчиха в рамката на вратата. Всеки миг у него се засилваше убеждението, че Марет е в опасност.
Това, което го плашеше, не беше физическо насилие. Не вярваше Кедсти да е способен да го извърши по отношение на жена. Боеше се инспекторът да не я заведе в казармите. Наистина Марет му беше казала, че имало много основателна причина, поради която Кедсти нямало да го направи, но това не можеше да го увери достатъчно. Защото му беше казала също, че Кедсти би я убил, ако смееше. Кент стоеше, готов за действие. При вик от нейна страна, при първия опит от страна на Кедсти да я изведе от къщата, щеше да влезе в бой с него въпреки предупреждението на Марет.
Почти се надяваше да се случи едно от тези две неща. Както стоеше там, слушаше и чакаше, тази мисъл се превърна в молитва. Револверът на Пели беше у него. За двадесет секунди Кент можеше да се озове долу и да насочи дулото му срещу Кедсти. Нощта беше идеална за бягство. След половин час щяха да бъдат на реката. Можеха дори да се запасят с провизии от къщата на Кедсти. Кент отвори вратата малко повече, почти без всякакво усилие да победи подтика, който го караше да изскочи. Марет сигурно беше в опасност, иначе нямаше да му признае, че е в къщата на човек, който би искал да я види мъртва. Защо беше там, не го интересуваше много сега. Положението на дадения момент единствено го тласкаше към бързо действие.