Своенравна усмивка отново трептеше на устните й и очите й блеснаха с повече топлина.
— Знаете ли — каза тя, че според един стар и свещен закон на Севера вие принадлежите на мен?
— Чувал съм за тоя закон — отговори Кент. Преди стотина години е трябвало да бъда ваш роб. Ако, той съществува и днес, ще бъда щастлив.
— Да, вие схващате в какво се състои работата, Джимс, нали? Вас вероятно ви чакаше смърт. Предполагам, че щяха да ви обесят. И аз ви спасих живота. Следователно вашият живот принадлежи на мен, защото настоявам, че тоя закон е още в оила. Вие сте моя собственост и аз ще правя с вас каквото пожелая, докато не ви предам на трите реки. И вие няма да тръгнете тая вечер. Ще чакаме тук Лазел и бригадата му.
— Лазел … Жан Лазел?
Марет кимна:
— Да, точно заради това трябва да чакате. Ние наредихме нещо прекрасно. Когато Лазел и бригадата му потеглят на север, вие ще тръгнете с тях. И никой никога не ще узнае. Тук сте в безопасност. Никому на ум няма да му дойде да ви търси под покрива на полицейския инспектор.
— Ами вие, Марет! — Той се сепна, като си спомни забраната да и задава въпроси. Марет почти незабележимо сви хубавите си рамена и му кимна да погледне това, което беше сигурна, че вече е видял нейната стая.
— Не е неудобна — каза тя. Аз съм тук вече доста седмици. И още нищо не ми се е случило. Тук съм сигурна. Инспектор Кедсти не е отворил тая врата от деня, когато едрият ви червенокос приятел ме видя долу в тополовата горичка. Не е стъпил на стълбището. Това е демаркационната линия. И зная вие се чудите. Задавате си куп въпроси и с право, мосю Джимс. Вие изгаряте от въпроси. Виждам го. И аз …
Изведнъж, когато се отпусна в мекото кресло с големи облегалки, любимото място за четене на Кедсти, във вида й се появи нещо покъртително. Беше уморена и за миг на Кент му се стори, че ей сега ще заплаче. Пръстите й сучеха нервно блестящия край на плитката в скута и сега повече от друг път го завладя мисълта колко крехка и безпомощна е тя и въпреки това колко възхитително безстрашна, колко непобедима с това нещо, което гори вътре в нея като пещ на двигател. Пламъкът на тази сила се беше смалил, сякаш и самият огън беше на угасване, но когато Марет вдигна към него очи, отправила поглед от голямото кресло, Кент разбра, че зад това копнеещо детинско блещукане в тях дълбините на огъня са живи и неугасими. Отново тя престана да бъде жена за него. Това, което надзърташе от широко отворените, чудни сини очи, бе душата на дете. Два пъти вече Кент видя това чудо и то го завладя сега, както го беше завладяло първия път, когато тя стоеше с гръб към вратата на Кардиган. И както се беше променило тогава, така се промени и сега, бавно, и тя отново се превърна в жена, с тази огромна пропаст на недосега-емост помежду им. Но копнежът все още не беше угаснал, Кент го виждаше ясно и все пак като слънцето — безкрайно далечен за него.
— Бих искала да мога да ви отговоря на тези въпроси — каза Марет с тих глас, в който звучеше умора. Бих искала да узнаете, защото … защото имам голяма вяра във вас, Джимс. Но, не мога. То е невъзможно. То е немислимо. Ако ви кажех … Тя направи малък жест на безнадежност. Ако ви кажех всичко, не бихте ме харесвали вече. Пък аз искам да ме харесвате … докато отидете на север с мосю Жан и неговата бригада.
— А, когато направя това — възкликна Кент почти с ожесточение, ще намеря местността, която наричате Долината на мълчаливите, дори ако трябва да я търся до края на живота!
За него вече се превръщаше в своеобразно наслаждение да вижда внезапните искрици удоволствие, които блясваха в нейните очи. Тя не се мъчеше да ги скрие. Каквото и да чувствуваше, тя го проявяваше непресторено, без всякакъв признак на смущение и то го изпълваше с почти благоговейно обожание. А, това, което бе току-що казал, й достави удоволствие. Светналите и очи и полуусмихнати устни открито го признаваха и тя каза:
— Радвам се, че имате такова желание, Джимс. И мисля, че бихте я намерили след време. Защото …
Този неин маниер да се вглежда в Кент така втренчено, сякаш има вътре в него нещо, което тя се мъчи да види по-ясно, го караше да се чувствува още по-пълно неин роб.