Той влязъл и убил Кедсти. Нещо накарало Марет да слезе долу в стаята тая нощ.
Тя намерила Кедсти на стола му мъртъв. Доналд го нямало. Тъкмо тогава сте я заварили там вие. Кент, тя ви е обичала и никога не ще разберете каква мъка е било за нея да ви остави да повярвате, че е убила Кедсти. Тя ми разказа всичко. Страхът й заради Доналд и желанието да го опази от всяко възможно подозрение я принудили да не се довери дори на вас. След време, уверила се, че Доналд не е заплашен от никаква опасност, тя щеше да ви разкаже всичко. Но, ето че течението ви раздели в Улея на смъртта.
Мактригър замълча и Кент виждаше как той се мъчи да сподави мъката си, която беше като прясна рана от нож в сърцето му.
— И О’Конър откри всичко това? Мактригър кимна:
— Да. Той не изпълнил заповедта на Кедсти да отиде във форт Симпсън и на връщане към пристанище Атабаска намерил брат ми. Чудно е как се стичат обстоятелствата. Такава е била вероятно волята божия. Доналд бил на умиране.
И преди да умре, за малко дошъл напълно на себе си. От него, преди да издъхне, О’Конър научил всичко. Сега всички знаят тая история. Необяснимо е, че не сте я чули и вие …
Разговорът им бе прекъснат от отварянето на една врата. Ан Мактригър стоеше и ги гледаше от прага, където преди известно време беше изчезнала с Марет.
На лицето й имаше радостна усмивка. В нейните тъмни очи светеше ново щастие. Първо те се спряха върху лицето на Мактригър, сетне върху лицето на Кент.
— Марет е много по-добре — заговори тя с мекия си глас. Иска да ви види, мосю Кент. Ще дойдете ли?
Като насън Кент се запъти към нея. Взе и раницата си, понеже скъпоценното й съдържание бе станало за него част от собствената му кръв и плът. Жената го поведе и Кент я последва. Мактригър не се помръдна от камината. След малко Ан Мактригър се върна в стаята. Хубавите й очи горяха. Тя леко се усмихваше и като го прегърна през рамената, пошепна:
— Погледнах нощта през прозореца, Малкъм. Струва ми се, че звездите отдавна не са били толкова едри и ярки. А, Пазача изглежда като някакъв жив бог в небето. Хайде, ела!
Тя го хвана за ръка и Малкъм излезе с нея. Над главите им гореше великолепието на звездите. В долината лъхаше ветрец, напоен със свежестта на планинските върхове, сладък от дъха на ливадите и цветята. А, когато жената посочи звездното сияние, Мактригър вдигна поглед към Пазача и за миг му се стори, че вижда, каквото бе видяла тя — нещо, което беше живот, а не смърт, някакъв блясък на разбиране и тържество на мощното каменно лице над дантелената ивица облаци. Дълго вървяха те и дълбоко в душата на жената един глас се обаждаше неспирно, че Пазача знае и че тя вижда горе там жива радост, защото пред този неподвижен и безгласен бог на планините беше плакала и се смяла и пяла и се молила дори, а с нея същото бе правила и Марет, докато най-после туптенето на техните сърца бе вдъхнало душа на една каменна фигура. А, там, в хубавото шато, което Малкъм Мактригър и брат му Доналд бяха построили от цели трупи, в една стая, прозорците на която гледаха към самия Пазач, Марет разбулваше пред Джим Кент сетната тайна. Това също бе час на нейното тържество. Устните й бяха червени и топли от огъня, запален в тях от обичта на Кент.