Но умението му да убеждава беше подгонило тези умни глави в яростна сляпа надпревара. А ако у някого се явеше известно съмнение, Малман така ги емваше, че винаги мнозинството заставаше на негова страна. Дори Уелинг не успяваше да се аргументира добре. Въпреки всички пресмятания например, никой от тях не можеше да докаже със сигурност, че днешният експеримент ще излезе сполучлив, и то с необходимата прецизност. Това, което трябваше да стане днес, беше цинично пренебрежение към техния добросъвестно изпълняван дълг. Всички те имаха вина за това. Следващата стъпка — опит върху хора — нямаше да се забави много дълго.
Сега пък това отвратително брожение, тази настървена банда, този парад на суетата, който подлагаше на присмех всички принципи на науката. Но те бяха готови да тичат, ако Малман ги вкараше в арената, а заедно с тях и той, Уелинг.
Нима наистина искаше да осуети всичко това? Дали треската и него не го беше пипнала отдавна? Или пък беше вече твърде късно да скочи от влака, без да си счупи врата?
Не намираше никакъв отговор.
Влезе д-р Уинтърс. По-гръмко, отколкото беше необходимо, той оповести:
— Жертвата е готова, екзекуцията може да започне. За миг движението в залата замря. Уинтърс явно загуби самообладание. Но Малман веднага се овладя:
— Великолепна шега, нали, д-р Уинтърс? Тя сигурно ще ни помогне да превъзмогнем нервността. Пък и много сме нервни, е, да, малко нервни сме наистина всички. И така, моля!
Мира се беше отказала от усилията си да се изскубне от този стъклен капан. Немощна, тя се бе свила в дъното. Но щом вратата под трибуните се разтвори и напиращите овации станаха по-бурни, когато плисна светлина от прожекторите и се насочи към нея, тя отново се надигна. Като обезумяла се втурна из клетката. Бликналата светлина й пречеше да преценява разстоянията и тя се блъскаше в стъклените стени — главата й цялата се окървави. Щом видя това, Уинтърс се отдели най-безцеремонно от групата и се затича към Мира. Извади от джоба си едно флаконче, открехна клапата на едната стена и впръска газ. Движенията на Мира се забавиха моментално, тя се свлече на пода, протегна лапи и само за секунда заспа.
Малман също реагира веднага. Тази сцена можеше да се изтълкува неблагоприятно, затова той включи микрофона:
— Уважаеми дами и господа, вие току-що видяхте как беше укротено опитното животно. При нормални случаи това не би било необходимо. Но за днешната демонстрация ние съзнателно подбрахме за вас един аномален в психическо отношение обект. Неговите аномалии са зафиксирани до най-малки подробности.
В специално изследване след приключване на опита ние ще докажем, че преобразувателят на материята е възпроизвел живата материя заедно със споменатите аномалии с най-голяма точност.
На Харалд Уинтърс му се щеше да запрати флакона по главата на Малман. Професор Уелинг сигурно го беше подозрял в подобно нещо, защото изведнъж изникна зад него и му взе флакона. Малман продължи:
— Уважаеми дами и господа, смея да предположа, че досегашните резултати от нашата работа са ви добре известни. Днес ние ще демонстрираме следващата си успешна стъпка — пренасянето на материята. Ще ви покажем пренасяне на дематериализирана материя на голямо разстояние и след това — нейното рематериализиране, т.е. получаването й в първоначалния вид. Ще си послужим, освен с досега прилаганата лъчева система, и с нов вид лазерни лъчи. Процесът протича със скоростта на светлината, но може да бъде прекъснат в компютъра за произволно дълъг период от време.
С това ние навлизаме в нова фаза на развитие, което по наше мнение ще има преломно значение. Решаващ за този напредък е фактът, че разстоянието между дадения обект и преобразователя на материята, от една страна, и между преобразователя на материята и отново получения обект, от друга страна, може да има произволна величина, без тя да оказва някакво влияние върху качеството на процеса.
Мога само да отбележа какво разнообразие от възможности се открива по този начин както за неживата, така и за живата материя. Помислете само за пренасянето на какъв да е вид материя, за съхранението, консервацията, добиването на подземни богатства където си искаме, било на земята, било във вселената. Ние успяхме да решим по принцип всички въпроси по транспорта и съхранението на материята по възможно най-рационалния начин, а именно — тегло на материята, равно на нула, време за пренасяне — равно на скоростта на светлината.