Тук внезапно Малман спря. Нещо, изглежда, го смути, но после продължи:
— Сега за нашата техника. Ето тук, в стъкления сандък, е опитният обект. Отгоре виждате преобразователя на материята. Приемателят на лъчението е така настроен, че обхваща точно разстоянието и пространството, в което се движи обектът. Както казах, напълно е възможно разстоянието и пространството да се увеличават по желание. Ето тук наоколо комутационните и контролни апарати. Този кабел води до лазерната станция горе в Института. Станцията отвежда приетите от преобразователя на материята импулси до един сателит, отстоящ на шестстотин километра над нас. Сателитът пък, от своя страна, ни препраща обратно тези импулси. Така материята изминава едно разстояние от хиляда и двеста километра.
Малман прекоси залата, като се отдалечи на около осемдесет метра, където бяха наредени в кръг малки метални кутии. Диаметърът на кръга възлизаше на около десет метра. Малман влезе в средата и посочи нагоре към покрива на залата.
— През онзи отвор ще се върне преобразуваното лъчение. Тези кутии са пеленгаторни предаватели, с помощта на които сателитът ще включи едва тогава, когато е гарантирано, че лъчите ще попаднат точно в центъра на кръга.
Той се върна на първоначалното си място. С необичайно забавени крачки обиколи пирамидата, поспря се за миг, като че потънал в мислите си, и рече:
— А сега, уважаеми дами и господа — секна за момент, — ще пристъпим към екзекуцията.
Сътрудниците му не вярваха на ушите си. От публиката достигна възбудено шушукане, на места примесено с кикот. Малман се изкашля:
— Извинете, исках да кажа: „Пристъпваме към демонстрацията“.
Уелинг прошепна на Уинтърс:
— Класическа грешка. Дълбоко се засегна. Просто да не повярваш.
Малман се извърна и каза остро:
— Моля, по местата си!
Те бяха седем сътрудници — освен Малман, Уелинг и Уинтърс, още двама мъже и две жени. Освен тях имаше още няколко техници, чиито умения винаги и навсякъде са крайно необходими, за да може гениалните идеи да се превърнат във функциониращи уреди.
Малман седна на един команден пулт, наподобяващ пилотска кабина на транспортна ракета, докато неговите сътрудници заемаха местата си на контролните уреди. Той поясни:
— Преди да включим преобразователя на материята, нека още веднъж да изпробваме лазерния мост. Моля, обърнете внимание на приемателния кръг в другата част на халето.
Всякакви шумове замряха, прожекторите постепенно отслабиха силата си. В дъното легна полумрак.
Гласът на Малман изричаше отчетливо някакви цифри, потвърждавани от друг, втори глас. Внезапно през отвора на покрива нахлу ярък сноп светлина, попадна точно в центъра на приемателния кръг и спря там неподвижно, ослепителнобяла ивица светлина. Понесоха се възгласи на удивление, после гръмнаха аплодисменти. Едва тогава Малман изключи лазера, Робърт Уелинг поклати глава. Беше наистина като в цирк. Първият номер беше създал настроение у публиката.
— А сега да започнем с истинската демонстрация — каза Малман.
Отново се чу как назовава числа и данни и как му отговарят от различни посоки. Всички очи бяха устремени към стъклената пирамида с все още кротко спящата в нея Мира.
Бялата светлина отново блесна в приемателния кръг. Един втори лъч от лещата на преобразователя прониза центъра на пирамидата. Бяха съобщени нови данни и веднага потвърдени. Затрептя мека червена светлина, която обви като с прозрачен димен воал белите снопове светлина. После червеното стана по-интензивно, по-плътно, докато прерасна в яркочервени колони, в центъра на които като надлъжна ос застинаха белите лъчи. Стъклената пирамида беше изцяло обхваната от огнения светлинен стълб. Един глас отброяваше:
— … четири, три, две, едно, нула!
Мълниеносно изчезнаха огнените колони. Пирамидата блесна като диамант на слънцето, пламтящи стрели пробягаха из залата. Тълпата беше притаила дъх и смразено наблюдаваше спектакъла. Беше тихо като в черква. Видението внезапно изчезна. Всички бяха заслепени, никой не можеше да разпознае нищо. Пронизваща светлина от прожектор се сипна надолу. А мястото — то беше празно!
Мира и стъкленият й затвор бяха изчезнали.
Уинтърс се вторачи в преобразователя на материята. Той знаеше всяка подробност при протичане на процеса, често беше преживявал подобни неща. И все пак тук имаше някакво чудо. Мира — нито жива, нито мъртва. Сепна го гръм от ръкопляскания. Малман вдигна ръка и помоли за тишина.
— За момент спряхме превръщането на материята, за да покажем, че това е възможно. Но да продължим.
Още веднъж върху мястото на демонстрацията легна полумрак. Тълпата занемя. Отново яркобялата светкавица прониза покрива на залата, започна да я обгръща червеникав дим, който постепенно преля в белия стълб, достигна интензивността на силно нажежена стоманена тръба и внезапно изчезна. От средата на приемателния кръг изсъскаха огнени стрели, нещо лъскаво блесна и угасна. Сумракът отстъпи място на обилна струя светлина, която само секунди по-късно отново заля залата. Зрителите се изправиха, завикаха, гръмнаха овации. Точно в центъра на кръга стоеше цяла и невредима пирамидата, а от дъното й се надигна Мира, за да направи след краткото и все пак дълго пътуване първите си плахи стъпки.