Малман бързо пристъпи към същината на въпроса: Както им е известно, клиниката „Мора“ от дълги години провежда по решение на правителството на Обединените континенти серии от изследвания върху лицата, провели пътувания с преобразователя на материята.
Дали си спомняли за това. Преди всичко дълбоко в паметта им се беше врязал споменът за твърдия, но неуспешен отпор на Малман срещу този закон.
— В последно време, както става ясно от най-новите съобщения на клиниката, е налице едно явление, чиито конкретни причини са все още неизяснени. При хора, направили първото си пътуване с преобразователя на материята още по време на първите експерименти, т.е. преди около дванадесет години, напоследък се забелязва едно странно изменение в строежа на костите. То се проявява в известно загрубяване на чертите на лицето, предизвикано от изменение или деформация на горната челюстна или ябълчна кост, както и на долната челюст. Констатирани са и отделни смущения в паметта. По мнение на клиниката, не е изключено причините да се търсят в преобразуването на материята. Малман направи дълга пауза.
— Аз обаче считам това мнение за абсурдно — продължи той, — още повече че никога не са били предприемани сравнителни изследвания с лица, които не са били в контакт с преобразователя на материята. Тогава може би съвсем нямаше да възникне подобно съмнение. Така например твърде е възможно това явление да е предизвикано от някой нов медикамент. Аз съм по-склонен да виждам зад целия този случай известна интрига от страна на корабо— и самолетостроенето, които понесоха тежки щети вследствие новото прогресивно развитие.
Аз ви призовавам да ме подкрепите в борбата срещу тези нападки относно съвместната ни работа. Обществеността трябва да бъде успокоена. Ще настоявам това съобщение да не се публикува, докато не се установи несъстоятелността на тези предположения чрез по-нататъшни изследвания. Всеки от вас по един или друг начин служи на нашето жизнено дело. Оттук и във ваш интерес е навсякъде да упражнявате влиянието си в тази насока. Човешкият напредък не бива да се спира!
Както винаги, той беше говорил с убеденост, нетърпяща никакви възражения. Но когато никой не каза нищо — всеки гледаше безмълвно пред себе си, — противно на навика си, той нервно забарабани с пръсти по масата. Спря едва тогава, когато усети всички погледи в ръката си.
Пръв се изправи професор Уелинг.
— Много съжалявам, колега Малман, но информацията ви не беше твърде прецизна. Аз също вече съм запознат със съобщението на клиниката „Мора“. Според него при упоменатите случаи се касае за общо петнадесет души от година трета на нашето частно летоброене. През тази година сме извършили транспорт на материя с всичко двадесет души. Значи губят се само пет души и те са умрели. Следователно засегнати са всички лица, подложени на опити. Преди година трета ние сме провели само един-единствен опит с човек. Спомняте си за Петер Пал. Освен това забравихте да споменете, че този човек от известно време е изчезнал и никой не може да го открие. Значи най-важният свидетел липсва, и то тъкмо този, чието състояние или ще отхвърли каквито и да било подозрения, или ще ги утежни още повече. Трябва да опитаме всички възможности, за да го открием.
Малман се опита да го прекъсне, но Уелинг не му обърна внимание и уверено продължи:
— Вместо това, сега трябва да продължим старата игра на безобидност, без обръщане назад, на сляпо препускане напред. Игра, в която участвахме твърде дълго. И тъкмо тази е една от причините, поради която ние скоро се отделихме от вас, както знаете, но твърде късно, както виждаме днес. Защото ние не сме скочили от влака, който направлявахте и все още направлявате, както се бяхме надявали. Ние все още сме в него, само сме се прехвърлили в друг вагон. Не искахме да си счупим врата, само търсехме успех и признание. Това постигнахме, но не забелязахме, че междувременно нашият влак се е втурнал с бясна скорост напред. Сега ни остава само един избор: или да продължим с него и да загинем, ако влакът дерайлира и се сгромоляса в бездната, или още сега да скочим, въпреки опасността да си счупим врата.
Аз лично предпочитам последното, защото все пак остава една възможност — да се спаси здравето на милиони, които иначе биха били загубени. Във всеки случай аз отказвам да продължа играта. Заклевам ви всички: Нека извикаме СТОП, да спрем преобразуването на материята, докато изясним нещата.
Към края на изказването Малман бе застинал така неподвижно на мястото си, сякаш нищо не бе чул. Дълбоко в него винаги бе будувало предчувствието за това, което се беше случило. Той не искаше и да чуе за това предчувствие. Ала сега този вътрешен глас напираше и той знаеше, че освен малко време, нищо друго не можеше да се спечели. И все пак не искаше да се предаде. Гордостта му просеше отсрочка.