Стивън Кинг
Долорес Клейборн
Какво иска жената
У-ВА-ЖЕ-НИ-Е
— познай какво значи това за мен
Какво попита, Анди Бисет? Дали „разбирам правата, които току-що ми изреди“? Божичко! Как може някои мъже да са такива дръвници?
Не, ти не обръщай внимание — стига дърдори и ме чуй. Имам чувството, че ще ме слушаш почти цяла нощ, така че ще е най-добре да се подготвиш. Естествено, че разбирам какво ми прочете! Нима изглеждам така, сякаш съм си изгубила ума, след като те срещнах на пазара? Това беше едва понеделник следобед, в случай че ти е изскочило от паметта. Предупредих те, че жена ти ще те нахока, задето си купил тоя стар-стар хляб, и бас държа, че точно тъй е станало. На триците скъп, на брашното евтин, нали така беше поговорката?
Прекрасно разбирам правата си, Анди, майка ми не е отгледала тъпаци. Отговорността си също разбирам и нека Бог ми е на помощ.
Всичко, което ще кажа, може да бъде използувано срещу мен в съда, нали така? Нямат край чудесата на доброжелателството! А ти, Франк Праулкс, я по-добре свали от лицето си тая самодоволна усмивка. Сега може да си нафукано градско ченге, но не беше много отдавна, когато припкаше пред очите ми с напикани гащи и същия глупашки израз. Ще ти дам едно съветче — когато имаш работа със стара пушка като мен, просто си спести тая физиономия. По-ясен си ми от реклама на бельо в каталога на „Сиърс“.
Е, добре, помайтапихме се, сега да си гледаме работата. Ще започна веднага и ще ви разкажа страшно много неща, от които сигурно страшно много биха могли да се използуват срещу мен в съда, стига някой да го пожелае след толкова години. Най-смешното е, че хората на острова знаят почти всичко, но на мен хич не ми пука, както казваше старият Нили Робишо, когато се хванеше за чашката. А той почти не я пускаше — всеки от старите му познати ще го потвърди.
За едно нещо обаче наистина ми пука и точно заради това дойдох тук доброволно. Не съм убила аз тая кучка, Вера Донован, и независимо какво си мислите сега, ще ви накарам да ми повярвате. Не съм я бутнала от проклетата стълба. Ако искате да ме затворите заради другото, добре, но по ръцете ми няма дори капчица от кръвта на тая кучка. И смятам, че додето свърша, наистина ще ми повярвате, Анди. Винаги си бил свястно момче, по-свястно от другите — искам да кажа честно момче — и когато порасна, стана почтен човек. Ама ти да не навириш нос, не си много по-различен от другите — добре, че си имаш жена да ти пере дрехите, да ти бърше носа и да те сръчка, когато тръгнеш, накъдето не трябва.
Още нещо, преди да започнем — тебе, Анди, те познавам, Франк също, разбира се, но коя е тая жена с касетофона?
О, Боже, Анди, знам, че е стенографка! Нали ти казах преди малко, че майка ми не е отгледала тъпаци? Може през ноември да ставам на шейсет и шест, ама още не ми хлопа нито една дъска. Знам, че щом жената е с касетофон и тефтер, значи е стенографка. Гледам ги всичките предавания от съдебните зали, даже онова, „Правото в Лос Анжелос“, в което на всеки петнайсет минути някой се съблича.
Как се казваш, миличка?
А-ха… и отде се взе?
О, я стига, Анди! Какво друго имаш да правиш тая вечер? Да не си смятал да обикаляш брега, та ако може да пипнеш някой, дето вади от забранените миди без разрешително? Такова преживяване би било твърде силно за сърцето ти, нали? Ха!
Хубаво. Така е по-добре. Ти си Нанси Банистьр от Кенебънк, а аз съм Долорес Клейборн от острова Литъл Тол. Вече казах, че докато свършим, аз ще изприказвам сума ти неща, а вие ще разберете, че изобщо не ви лъжа. Тъй че ако искаш да говоря по-високо или по-бавно, просто ми кажи. Не се притеснявай. Искам да чуеш всяка думичка от казаното, като се започне от това, че преди двайсет и девет години, когато тук присъствуващият началник на полицията Бисет беше в първи клас и все още имаше жълто около устата, аз убих своя съпруг, Джо Сейнт Джордж.
Става някакво течение, Анди. Ако си затвориш тъпата уста, може и да спре. Във всеки случай не разбирам какво толкова те изненадва. Ти знаеш, че убих Джо. Всеки от Литъл Тол го знае, а сигурно го знаят и половината от хората оттатък, в Джонспърт. Просто никой не можа да го докаже. А и сега аз нямаше да съм тук и да го признавам пред Франк Праулкс и Нанси Банистьр от Кенебънк, ако оная проклета кучка, Вера Донован, не ми беше скроила един от гадните си стари номера.
Е, повече няма да ги крои, нали така? Това поне е успокоение.
Дай го малко по-наблизо тоя касетофон, Нанси, мила — ако ще вършим работа, да я вършим както трябва, Бога ми. Ех, че хитри джунджурийки правят тия японци, нали? Така си е… да, ама и двете знаем, че лентата на това сладурче може да ме тикне зад решетките на женския до края на живота ми. Но нямам друг избор. Кълна се в небето, винаги съм знаела, че Вера Донован ще ми скъси дните — знам го от мига, в който я видях за първи път. И виж какво направи — виж само какво ми направи тая проклета дърта кучка. Тоя път наистина ми скрои шапката. Но такива са богаташите — ако не могат да те ритат до смърт, ще те целуват до смърт.