Тя ми се обади седмица след като родих (за малко да не й изпратя картичка по случай събитието, но после си рекох: Ако смята, че очаквам някакъв страхотен подарък, то си е неин проблем! , поздрави ме, че съм родила син, после каза онова, заради което всъщност се обади, струва ми се — че пази мястото ми. Сигурно очакваше да се чувствам поласкана и аз се почувствах. Това бе кажи-речи най-големият комплимент, който можеше да ти направи жена като Вера, и за мен той означаваше много повече от допълнителния чек за двайсет и пет долара, който намерих в пощата си през декември същата година.
Тя бе сурова, но справедлива и в къщата винаги тя бе господарката. Дори през лятото, когато се предполагаше, че живеят там, мъжът й идваше но веднъж на десет дена, но и в негово присъствие, пак се разбираше кой командува. Може Майкъл Донован да имаше двеста-триста подчинени, които да му козируват, щом им скръцне със зъби, но на остров Литъл Тол шефът на компанията беше Вера и когато тя му казваше да си събуе обувките, за да не оставя кални стъпки върху хубавия й чист килим, той се подчиняваше.
Както казах, при нея имаше определени начини за вършене на нещата. И още как! Не знам откъде й хрумваха тези идеи, но знам със сигурност, че им робуваше. Ако нещо не бе извършено по точно определения начин, получаваше болки я в главата, я в стомаха. Толкова много време прекарваше в проверки всеки ден, че често си мислех дали няма да й е по-лесно, ако се предаде и започне сама да се грижи за къщата.
Едно от изискванията беше всички вани да се търкат със „Спик и Спан“. Никакъв „Лестойл“, никакъв „Топ Джоб“, никакъв „Мистър Клийн“. Само „Спик и Спан“. Ако те хванеше да търкаш някоя вана с нещо друго, Бог да ти е на помощ.
При гладенето пък трябваше да се използува специална бутилка за ръсене на кола върху яките на блузите и ризите, но преди да се поръси, трябваше да се сложи парче марля. Ако питате мен, от тая пуста марля нямаше абсолютно никаква полза, а сигурно съм изгладила поне десет хиляди ризи и блузи в къщата й, но ако тя дойдеше в мокрото помещение и видеше, че гладиш ризите без това мрежесто парче върху яката или че то не е поне закачено на ръба на дъската за гладене, Бог да ти е на помощ.
Ако пържиш нещо в кухнята и забравиш да включиш вентилатора, Бог да ти е на помощ.
Друго от нещата бяха кофите за смет в гаража. Шест на брой. Веднъж седмично Сони Куист идваше да събере боклука и тогава икономката или някоя от прислужниците — зависи коя е най-близо — трябваше да прибере тези кофи на минутата, на секундата, в която той си тръгнеше. И не можеше просто да ги довлечеш в ъгъла и да ги оставиш — трябваше да са подредени две по две покрай източната стена на гаража с обърнати капаци. Ако забравиш да го направиш точно по този начин, Бог да ти е на помощ.
Или пък изтривалките пред вратите. Те бяха три — една отпред, една за вратата откъм вътрешния двор и една за задната врата. Върху нея чак до миналата година висеше една от онези снобски табелки: ВХОД ЗА СНАБДЯВАНЕ. Писна ми да я гледам и я свалих. Веднъж седмично трябваше да събирам тези изтривалки и да ги просвам върху големия камък в дъното на задния двор — о, сигурно имаше четиридесетина метра от плувния басейн до там, — а после да ги изтупвам от мръсотията с една бухалка. Всичката прах трябваше да се махне. И ако протакаш работата, тя можеше да те хване. Не винаги гледаше тупането на изтривалките, но в повечето случаи го правеше, застанала в задния двор с бинокъла на мъжа си. А когато донесеш изтривалките обратно, трябва да внимаваш надписът ДОБРЕ ДОШЛИ да сочи в правилната посока. Това ще рече хората, които идват към вратата, да могат да го прочетат. Метни на площадката една изтривалка с обърнат надпис и Бог да ти е на помощ.
Сигурно имаше петдесетина подобни неща. По времето, когато започнах като дневна прислужница, долу, в централния магазин, се чуваха много приказки за Вера Донован. Донованови бяха голяма занимавка — през петдесетте години те наемаха доста домашни помощници и обикновено най-усилено я одумваше някое момиче, което е било наето на половин ден, а после е било уволнено затова, че три пъти поред е забравило някое от правилата. То разказваше на любопитните, че Вера Донован е подла, устата стара гарга, при това луда като краставо магаре.
Е, луда или не, аз мога да ви кажа едно — ако не забравяш, няма да те хока. И ето какво мисля още: всеки, който може да запомни кой с кого се чука във всичките следобедни сериалчета по телевизията, трябва да може да запомни, че за ваните се използва „Спик и Спан“, а изтривалките се постилат с надписа в правилната посока.
Сега за чаршафите. Това бе едно от нещата, които никога не биваше да се грешат. Чаршафите трябваше да висят идеално дори на простора — тъй че подгъвите да съвпадат, нали разбирате — и за всеки трябваше да се използуват по шест щипки. Никога четири, винаги шест. А ако повлечеш някой чаршаф в калта, не е нужно да чакаш до три пъти. Просторите открай време са в страничния двор, който е точно под прозореца на спалнята. Година след година всеки път тя отиваше до този прозорец и изкрещяваше: „Шест щипки, Долорес! Чуй какво ти говоря! Шест, не четири! Броя ги и както винаги, виждам добре!“ Тя…