Невероятно хитър капан. От акумулаторите бяха прокарани проводници и ако Виктор се бе докоснал до стената на кораба, щеше да получи токов удар.
Махнаха проводниците и влязоха.
Хаосът беше пълен. Всичко, което можеше да се движи, беше изтръгнато от мястото му и захвърлено на пода. В ъгъла се търкаляше изкривена метална пръчка. Силната киселина бе разляна и на няколко места бе прояла дупки. Старата коруба на „Индевър“ беше пробита.
— И през ум не ми беше минало, че ще ни погоди такъв номер! — възкликна Аги.
Продължиха да оглеждат. В задната част видяха още един капан. Вратата към товарния отсек ловко бе свързана с малък електродвигател. Ако някой я докоснеше, тя щеше да се отвори рязко и да го залепи за стената.
Откриха и други неща, чието предназначение не бяха в състояние да разберат.
— Ще можем ли да го поправим? — попита Барнет.
Аги сви рамене.
— Повечето ни инструменти останаха на „Индевър 2“. Мисля, че ще го закърпим за около година, но пак не мога да гарантирам, че обшивката ще издържи.
Излязоха. Другият кораб излетя.
— Какво чудовище! — изсумтя Барнет, докато гледаше проядения от киселината метал.
— Никога не можеш да си сигурен какво ще направи едно извънземно същество — обади се Аги.
— Добрият извънземен и мъртвият извънземен — поклати глава Виктор.
Сега „Индевър 1“ беше също толкова опасен и неразгадаем, колкото „Индевър 2“.
А „Индевър 2“ вече го нямаше.