Докато метрото трещеше в тъмното, той започна да чете за природните взаимодействия. Получил бе извадка от научна публикация по пощата, със същата поща, с която пристигна и клетвената декларация. Ако не живееше сам, щеше да я изхвърли, без да я погледне, както правеше доскоро, но сега, постепенно усвоявайки предпазливите навици на бостънски особняк, той изчиташе всяко листче, което му изпращаха, и дори по улиците се навеждаше да вдигне всяко паднало кално парче вестник, което можеше да съдържа някаква вест.
Следователно, прочете той, още в 1935 стана известно, че светът се направлява от четири типа взаимодействия: според степента на своето въздействие те се подреждат така — гравитационни, слаби, електромагнитни и силни.
Усети, че е на страната на слабите взаимодействия; идентифицира се с тях.
Гравитацията, която е незначителна на равнището на микрокосмоса, започва да преобладава при тела от порядъка на хиляди километри в диаметър, каквито са големите астероиди; тя притегля едно към друго луната, земята, планетите от слънчевата система, звездите, съзвездията в рамките на галактиките, както и самите галактики.
Ричард си представи един малодушен отбор, надигран в началото, който се напъва да победи в последното, макрокосмично полувреме от играта, в себе си той го окуражаваше. Метрото се люшна и спря на Кендъл, а той си спомни как няколко дена след сватбата бяха взели с Джоун влака през щата Ню Хампшир на север, където имаха договор за работа през лятото, вече като семейни. Влакът, който отдавна вече не пътува по тази линия, криволичеше на север покрай бързоструйни реки, замърсени от дъскорезниците, за да стигне вечнозелените планини, по които ръждясваха ски-лифтове. Седалките бяха от пурпурен плюш, влакът неспирно и плавно се поклащаше. И а фона на плюша бледите й ръце издаваха розов загар. Понеже не знаеха как се прави меден месец, но знаеха, че трябва да си осигурят спомени от него, докато смъртта не ги раздели, те бяха играли голи крокет в дворчето, което между дърветата приличаше на тревно око, втренчено в небето. Тя печелеше всяка игра.
Слабите взаимодействия, прочете Ричард, не влияят съществено върху структурата на ядрото, преди да е настъпил неговият разпад; те са като пукнатина върху лята камбана, която не променя звука на камбаната, но в края на краищата предизвиква нейното разрушение.
Вагонът на метрото изскочи на светло, преди да премине над реката Чарлс. Долу, върху блестящата повърхност, се поклащаха платноходки. Отвъд реката, като замръзнали струи, висяха опушените бостънски небостъргачи. Метрото зави около езерния залив и спря на Уеърс: пясъчна лятна ивица с разтопен по асфалта сладолед и аромат на ябълкови бонбони, довлечен сякаш от самото детство. След неколкочасов престой те се бяха качили на пощенското корабче, за да стигнат до острова, на който щяха да работят. Островът се падаше от другата страна на езерото Уинипесоки и дотам спираха неколкократно да оставят пощата на другите острови по пътя. Всеки път преди да акостира, корабчето надуваше сирената си с ужасна сила. Мейпълови се бяха настанили на носа, за да използуват слънцето и да се наслаждават на гледката; бяха точно под сирената, но предпочетоха да не се местят. Като в адажио около тях се преливаха съчетанията от острови, вода и крайбрежни хълмове, а в същото време — всеки път изненадващо — воят на сирената спираше дъха им и разбиваше пейзажа на безброй малки писъци; тези удари издевателствуваха над техния начеващ брак. Той я упрекваше и в същото време искаше да й поиска прошка за нещо, което нито един от двамата не беше в състояние да промени. След всеки писък машината спираше, корабчето допираше борд до паянтово мостче и по пъстрите меки пътеки на това или онова вечнозелено късче земя се втурваха загорели лагерници със своите ръководители, по бански и мокасини, да си получат пощата; виковете им отекваха странно в проглушените уши на младоженците. Когато слязоха на техния остров, Мейпълови се чувствуваха омаломощени.