Квантовата механика и теорията на относителността, взети заедно, налагат необичайни ограничения и поради това ни осигуряват могъщо логично оръжие.
Ричард прибра брошурата в джоба си и слезе на спирка Чарлс. Пое по надлеза към болницата — отиваше при лекаря, лекуващ артрита му. Нощем го боляха костите. Някои негови приятели бяха на умиране, други — покойници; не изглеждаше вече невероятно да ги последва и той. В тази болница дойде за първи път, когато ухажваше Джоун. Беше се изкачил по същия този наклон до стъклените врати и смутено беше разпитвал къде всред големия хаос от болести се намира момичето с ластик на конската си опашка, седяло на първия ред на 162Б аудитория на лекцията по литература за „Английската епическа традиция от Спенсър до Тенисън“. Възхищавал се беше на тила й три часа седмично цяла зима. По време на изпитите събра смелост и я заговори, когато се случиха на една и съща маса в библиотеката и размишляваха върху потъмнелите репродукции на Блейковите илюстрации към „Изгубеният рай“. Уговориха се да се срещнат след изпита и да пият бира. Тя не се появи. Той заряза Спенсъровата „Царица на феите“ и Тенисъновите „Идилии на краля“ и позвъни в нейното общежитие, откъдето му казаха, че Джоун е откарана в болница. Природното взаимодействие го тласкаше да преодолее дългите и понякога погрешни коридори, а после — тълпата лели и други поклонници до леглото й; видя Джоун в бяло, под бели чаршафи, косата й беше разпиляна върху раменете, а по пластмасова тръбичка нещо прозрачно се вливаше във вената й. При следващите си посещения той доби правото да държи ръката й, макар и обвита в шини и пластири. Диагнозата беше тромбоцитна недостатъчност. Кръвта й не се съсирваше. Изчервена, тя му довери колко неудобно й е било на въпроса на лекарите и стажантите кога за последен път е имала полово сношение да признае, пред учудено-недоверчивите им физиономии, че още не е имала.
Лекарят сне маншона на апарата за кръвно налягане от ръката му и се усмихна:
— Имате ли някакви тревоги напоследък?
— Развеждам се.
— Както може би ви е известно, артритът спада към заболяванията с психосоматична основа.
— Единствено ми е известно, че се събуждам в четири сутринта с много потискащата мисъл, че никога няма да ми мине, че тази болка в рамото ще трае до края на живота ми.
— Ще ви мине. Няма страшно.
— Кога?
— Когато мозъкът ви престане да изпраща тревожни сигнали.
Ръката й в малкото корито на оздравителния апарат беше високо, почти на равнището на очите му, покорно топла и колеблива. На острова леглата в дървената хижа бяха разделени поради различната си височина и колкото и Джоун да се опитваше да ги съедини като спалня, между двата дюшека оставаше един ръб, който единият от двамата трябваше да търпи под себе си заедно с гънката на набрания чаршаф. Но хижата беше всред гора и силните влажни миризми на бор и папрат нахлуваха през прозореца заедно с чуруликането на птиците сутрин и гласовете на животните вечер. Някой каза, че на острова имало елени, минавали през зимата по леда и напролет топенето ги заварвало там. Никой — нито лагерниците, нито ръководителите им — не беше виждал елените, но въпреки това слухът за тях продължаваше да се носи.
Защо тогава никой никога не е виждал кварките? Ричард вървеше по Чарлс Стрийт към къщи, когато смътно си спомни някакво такова изречение и бръкна в джоба за брошурата върху природните взаимоотношения. Вместо нея обаче извади новата рецепта за болкоуспокоително лекарство, дубликата на брачното свидетелство и подписаната клетвена декларация. Той не откри изречението, но се зачете.
Теорията, според която едно силно взаимодействие става още по-силно, когато кварките се раздалечават, е твърде неубедителна; противоположната идея, че взаимодействието отслабва при доближаването на кварките един към друг, е по-добре обоснована.
Виж ти, помисли той, ето какво се е случило. В живота има четири взаимодействия: любов, навик, време и скука. Любовта и навикът са извънредно силни за кратки периоди, но времето, което няма отрицателен заряд, се натрупва неумолимо и заедно със своя събрат скуката изравнява всичко. Той се приближаваше към смъртта; това го правеше жесток. Сърцето му се сви от ужас при мисълта за онова, което току-що беше извършил. Как щеше да каже на Джоун какво е направил с брачното им свидетелство? Чак кварките в телефонната мрежа щяха да се възмутят.