— Всичко това е просто кич — каза Майрън. — Нямат нищо лошо предвид. Просто носталгия към миналото.
— Есперанца каза същото — отговори Ема.
— Времената се менят, Майрън — добави Мики.
— Просто й предложихме да се свърже с един наш приятел от племето навахо.
— И как мина? — попита Майрън.
— Не знам. Все още не са се срещнали.
Спун каза:
— Готово.
После започна да маха към Майрън.
— Ела насам, виж това.
Спун остана в своето огромно, разплуто кресло. Майрън се наведе, контузеното му коляно леко изпука и той се сгромоляса до него. Спун побутна очилата си и посочи към екрана.
— Тамрин Роджърс — започна той — няма почти никакво присъствие в социалните мрежи. Притежава регистрация във Фейсбук, както и в Снапчат, но почти не ги използва. Всеки път когато реши да публикува нещо, тя го прави с настройки на поверителността, така че да бъде видимо само за личните й контакти. Предполагаме, че е заради баща й, който е богат управител на инвестиционен фонд. Семейството държи на личното си пространство. Дотук следиш ли ми мисълта?
Майрън се намести на огромното кресло. Беше му трудно да се настани удобно.
— Следя.
— Знаем, че е на стаж за лятото в телевизионната компания. Знаем, че е на шестнайсет години. Знаем, че учи в елитно училище с пълен пансион в Швейцария, което се казва „Сен Жак“.
Спун погледна Майрън.
— Знаеш ли, че в Швейцария е незаконно да си гледаш само едно морско свинче?
Ема каза:
— Спун.
— Не знаех — каза Майрън.
— Трябва да бъдат по двойки — обясни Спун. — Разбираш ли, морските свинчета са социални животни, затова би било проява на жестокост да отглеждаш само едно. Или поне така мислят швейцарците.
Ема отново каза:
— Спун.
— Да, съжалявам. Както и да е, единствената снимка на Тамрин Роджърс, която успяхме да открием, е снимката в профила й във Фейсбук. Затова взех въпросната снимка и използвах програма, която да открие други подобни снимки. Не открих нищо. Разбира се, в това няма нищо изненадващо. Подобни програми откриват само снимки като зададената. Защо някой друг би ползвал нейната снимка за собствения си профил? Все още ли ми следиш мисълта?
— Все още — каза Майрън.
— Затова реших да направя нещо по-различно. Открих една програма, все още в етап на разработване, която използва алгоритъм за разпознаване на човешки лица и търси в базите данни на няколко различни социални платформи. Може би си срещал подобна технология във Фейсбук.
— Не ползвам Фейсбук.
— Какво не правиш?
Майрън сви рамене.
— Но всички стари хора използват Фейсбук — възрази Спун.
Ема каза:
— Спун.
— Да, добре, нека тогава ти обясня. Да кажем, че публикуваш във Фейсбук снимка на теб и няколко твои приятели. Фейсбук използва нов интелигентен софтуер на име ДийпФейс, който автоматично регистрира всички лица на снимката.
— Което означава? — каза Майрън.
— Което означава, че може да разпознае твоите приятели. Затова, като публикуваш снимката, изведнъж Фейсбук огражда едно от лицата им и те пита: „Искаш ли да отбележиш на снимката Джон Смит?“.
— Сериозно?
— Да.
— Вече и това ли могат да правят?
— Да, могат.
Майрън поклати глава, доволен от собствената си наивност.
— Забележи — продължи Спун, — че казвам „регистриране на лица“. Това е технология, която разпознава, когато на две снимки присъства един и същи човек, за разлика от познатата технология за разпознаване на лица, която има за цел да свърже снимката на даден човек с името му. Има огромна разлика. Затова пуснах профилната снимка на Тамрин Роджърс през тази все още разработваща се програма — в смисъл, че все още не е напълно завършена, — за да проверя какво ще покаже. Ох!
Спун се плесна по челото.
— За малко да забравя. Първо опитах със снимката на Патрик Мур. Успях да изрежа малко изображение от телевизионното му интервю. Казах си, еха, може би някой някъде го е снимал. Може би ще успея да открия нещо за него, а оттам и за Рийс.
— И?
— Нищо. Нито едно съвпадение. Освен… ами, нека ти покажа.
Той натисна полето на мишката на лаптопа си. На екрана се появи групова снимка, с около двайсет-двайсет и пет тийнейджъри. Под нея беше изписано „ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН КУРС“, както и имената на учениците.
— Снимката изскочи от училищен архивен уебсайт, в който фигурират всички, посещавали „Сен Жак“. Ако се загледаш ето тук — той остави курсора да посочи вместо него, — ами, разпознаваш ли тази млада дама?
Майрън я разпозна.