— И случайно познават Тамрин Роджърс.
— Звучи малко вероятно — съгласи се Майрън. — Искам само да отбележа, че и Тамрин, и Патрик — нека за по-лесно просто да го наричаме Патрик — твърдят, че са се срещнали на Таймс Скуеър съвсем случайно.
— Съвсем случайно?
— Аха.
— Днешната младеж — оплака се Уин. — Човек би си помислил, че са способни да измислят нещо по-достоверно.
— В интерес на истината, хванахме Тамрин съвсем неподготвена. Как е Брук?
— Издига прегради — каза Уин. — Което може би е по-добрият вариант. В момента мисли единствено за бившата си бавачка и за това какво ли може да я е накарало да се върне в Щатите.
— Има ли някакви предположения?
— Никакви. И така, каква е следващата ти стъпка?
— Продължаваме да събираме информация — каза Майрън.
— Еха, по-кротко с подробностите.
— Нанси Мур все така настоява, че момчето, което спасихме, е изчезналият й син Патрик.
— Точно така.
— Което ме кара да се зачудя дали снимките на Пол биха я накарали да размисли.
— Там ли отиваш?
Майрън видя отляво дома на семейство Мур. Когато спря на алеята пред къщата, забеляза в гаража автомобила „Лексъс“.
Тя си беше вкъщи.
— Тъкмо пристигнах.
Майрън не си направи труда да отиде до входната врата. Гаражът беше отворен и той закрачи право към колата вътре. Когато видя, че вратата, която води от гаража към къщата, е оставена отворена, у него се надигна тревога.
Той подаде глава навътре и извика:
— Ехо?
Нищо.
Той влезе вътре и прекоси кухнята. Дочу шумолене откъм горния етаж. Не носеше оръжие, което беше глупаво от негова страна, но до този момент такова все още не му беше трябвало. Той бавно започна да се изкачва по стъпалата.
Който и да беше горе, не се опитваше да скрие присъствието си.
Майрън стигна до най-горното стъпало. Шумоленето идваше от стаята на Патрик. Той бавно се приближи до вратата, като се приплъзваше с гръб до стената, което може би беше, а може би и не беше най-удачното в случая. Трудно беше да се прецени. Той стигна до вратата, изчака една секунда и бързо надникна вътре.
Нанси Мур беше обърнала наопаки цялата стая.
— Ехо — каза Майрън.
При звука от гласа му тя подскочи и се извърна към него. Очите й бяха широко отворени, почти налудничаво.
— Какво правиш тук?
— Всичко наред ли е?
— Всичко изглежда ли ти наред?
Не изглеждаше.
— Какво става?
— Не разбираш, нали? Мислиш си… не знам и аз какво си мислиш. Опитвах се да предпазя сина си. Състоянието му е крехко. Преживял е толкова много. Как не го разбираш?
Майрън не отговори.
— Имаш ли представа колко му беше трудно да говори за това днес? Да преживее отново ужаса от случилото се с него? И с Рийс?
— Нанси, той трябваше да го направи — каза Майрън. — Ако нещата стояха иначе, ако се беше завърнал Рийс…
— Брук Болдуин щеше да направи най-доброто за своето дете, не за моето.
Нанси изправи гръб и го погледна в очите.
— Недей да се заблуждаваш. Една майка винаги ще защити детето си.
Еха.
— Дори да е за сметка на друго дете?
— Патрик не беше готов да говори. Знаехме това. Просто искахме да му дадем достатъчно време да се съвземе. Какво са още няколко дни, когато са минали десет години? Доктор Стентън имаше право. Беше му прекалено трудно. И тогава, сякаш не беше достатъчно, че трябваше да преживее всичко отново, сякаш не му беше достатъчно трудно да каже на Брук, че Рийс е мъртъв, ти — тя го посочи осъдително с пръст — го нападна. Патрик избяга заради теб.
— Това не е Патрик.
— Моля?
— Момчето, което доведохме тук. Това не е Патрик.
— Това е Патрик!
— Името му е Пол.
— Махни се от тук — каза тя.
— Нанси, защо не направихте ДНК тест?
— Добре, ако това ще те накара да ни оставиш на мира, ще направим, става ли? А сега се махни, моля те.
Майрън поклати глава.
— Трябва да видиш няколко снимки.
Тя изглеждаше объркана.
— Какви снимки?
Той протегна ръката си, в която държеше двете принтирани фотографии, които му беше дал Спун. За миг Нанси не посегна да ги вземе. Тя просто остана неподвижна. Майрън протегна ръката си малко по-близо към нея и я задържа така, докато тя неохотно реши да ги вземе.
— Не разбирам.
— Груповата снимка е направена в училище в Швейцария — каза Майрън.
Тя я разгледа.
— И?
— На снимката има едно момче. Името му е Пол. Все още не знаем фамилията му. Но ще я разберем. На втората снимка се вижда отблизо лицето му.